Някои хора ще кажат, че реалността е по-странна от фикцията. Тези хора са смятани за луди, но повечето от тях просто са поели по пътя на духовното си пробуждане.
Те знаят, че човешкият ум е ограничен и не възприема истинската реалност. Мозъкът компресира това, което възприема, за да можем да го разберем.
Прожекция и среща в ЛОВЕЧ - Читалище "НАУКА - 1870"
12 март 2025 от 18:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Купете билети тук или от касите на читалището
Следователно всяка фикция създадена от човешкия ум следва правилата, на които той се подчинява.
Реалността може да е нещо, което ничии човешки ум да не може да побере и осмисли.
Каква е истината, която тези поели по пътя на духовното развитие са провидели?
Всичко е такова, каквото трябва да бъде
Може да бъде трудно за някои хора да приемат това твърдение. Но тръгналите по пътя на пробуждането виждат света по различен начин.
Ако кажете това на едно гладуващо дете или на някой, чиято държава бива унищожавана от война те ще си помислят, че сте полудели и сте изгубили всякаква емпатия към другите хора.
Просветените хора не виждат света през погледа на отделния индивид те не мислят за субективността на всеки човек.
Те не виждат добро и лошо. Те виждат цялата картина и осъзнават, че това е пътя, който трябва да извървим, за да може един ден да живеем с мир и любов.
Всичко е свързано и следва предначертан модел на по-висок интелект, който не можем да видим.
Нашите умове виждат обърната реалност
Според някои духовни водачи и гурута ние не виждаме истинската реалност и не можем да я видим.
Това, което възприемаме е това, което човешкият ум има капацитета да побере. Реалността, която виждаме всъщност е обърната сякаш гледаме в огледало.
Това, което виждаме извън нас всъщност е проекция на нещо дълбоко в нашето съзнание. То е отражение на нашия вътрешен свят.
Ние не познаваме никой наистина
Ние в действителност не познаваме никой наистина тъй като света, който виждаме е просто отражение на нашата вътрешна реалност.
Това, което опознаваме е представата ни за някой друг една идея, която е проекция на нещо вътре в нас. Един архетип в нашето съзнание.
Когато се запознаваме с някого, ние не знаем какъв всъщност е този човек и какво е преживял.
Ние познаваме една ограничена версия, която те ни показват, и я допълваме с нашите предположения.
Това, което опознаваме, това което си мислим, че някой е няма нищо общо с това, което всъщност е.
И това единствено показва какви хора сме ние.
Няма дуалност
Когато погледнем към някой друг ние всъщност виждаме различни аспекти от нас самите. Това означава, че всеки около нас е и част от нас.
Всичко е едно. Ако погледнем достатъчно надълбоко в материята, ще открием, че всичко е енергия.
Всички ние сме енергия, която вибрира на различна честота и с различен ритъм.
Ние възприемаме една илюзорна същност, но всички е едно. Не съществува дуалност.
Различните страни на реалността, които виждаме са просто различни нива на една скала като някои притежават повече енергия други по-малко, но всичко остава част от едно цяло.
Реалността е сън
Всички ние сънуваме заедно. В продължение на много дълго време хората преди нас са сънували реалността, в която сме родени.
Те са сънували закони, структури и механизми. Културата, законите на обществото, изобретенията, изкуството, всичко е било техен сън, в който сега живеем.
Ние можем да създадем наша собствена реалност, но тя пак остава сън.
Нашата реалност е създадена от съзнанието. Всички ние сме част от това съзнание. Но не много хора осъзнават, че сънуват.
Какво е реалността за вас? До какви изводи сте достигнали вие по пътя към духовното ви пробуждане?
lifecoachcode