Само до 20 години хиляди хора биха могли да живеят в плаващи космически колонии в орбитата на Земята. Твърдението е на ръководителя на проект в Британското междупланетно общество (BIS). И докато животът в космоса може да звучи непривлекателно за някои има и друга хипотеза. Джери Стоун и неговите колеги смятат, че той може да бъде по-здравословен, отколкото този на Земята. А това би дало възможност на хората да живеят по-дълго и дори да израстват по-високи.
Джери Стоун, е автор на книгата „Една малка стъпка“ за кацането на Луната. Той заедно с други членове на BIS са подновили проучвания, проведени в САЩ още през 70-те години. Те са базирани върху това как голям брой хора могат успешно да живеят в колония в космоса.
В реч в Абърдийн, като част от британската Седмица на науката, Стоун ще потвърди тезата, че човечеството вече е близо до момента, в който цели колонии могат да бъде изградени в космоса. Това можеда се случи с помощта на материали, взети от Луната и астероидите. В интервю за Independent, той споделя, че космическите колонии първоначално ще изграждат и поддържат слънчеви панели. Те ще бъдат използвани за осигуряване на захранване и енергия на Земята. „Това, ще бъде много по-ефективно“, твърди авторът. „Повече отколкото събирането на слънчевата енергия върху повърхността на Земята, след като е преминала през атмосферата.“
Колониите ще се състоят от огромен кух цилиндър, който ще се върти, за да се осигури гравитация за хората, които ще живеят във вътрешността му. В голяма степен осъществяването на подобен проект ще зависи много от частните компании, разработващи в момента космически кораби. „Ако приемем, че бихме стартирали подобно нещо до 10 години, то можем да заключим, че след 20 години една колония би била факт, което звучи доста невероятно сега, нали?“, споделя Джери Стоун.
Споменатите изследвания през 70-те години тогава са водена от Принстънския университет и физикът Жерар О’Нийл, който накарал студентите си да проектират космически колонии. Тогава те преценили, че би било по-удачно колониите да са позиционирани в пространството, отколкото да бъдат прикрепени към Луната. Тъй като тогава технологиите не били толкова напреднали, колкото са днес, проучванията застинали на етап проект. Но сега учените от BIS им вдъхват нов живот.
„Съществуват и други дизайни за пръстеновидни колонии, а цилиндрите могат да са с диаметър от над 6 км и дължина 32 километра. И те ще могат може да поберат до 10 милиона души“, казва още Джери Стоун.
НП/ Independent