Хипотези

Учени влязоха в сънищата на хората и ги накараха да „говорят“

Четири независими екипа

във Франция, Германия, Холандия и Съединените щати се опитаха да отидат по-далеч и да установят сложна двупосочна комуникация по време на сънища, използвайки реч и задавайки въпроси, които спящите никога не са чували в обучението си.

Изследователите набират 36 доброволци, включително някои опитни осъзнати сънуващи и други, които никога преди не са имали осъзнат сън, но си спомнят поне един сън на седмица.

Изследователите първо обучават

участниците да разпознават кога сънуват, като обясняват как работи осъзнатото сънуване и демонстрират сигнали. Звуци, светлини или почукване с пръсти, които те представят, докато сънуващите спят.

Идеята е тези сигнали да подскажат на участниците, че сънуват.

Сесиите за сън са насрочени за различно време. Някои през нощта, когато хората редовно си лягат, а други рано сутрин.

Всяка лаборатория използва различен начин за комуникация със спящия, от устни въпроси до мигащи светлини.

На спящите е било казано да сигнализират,

че са влезли в осъзнат сън, и да отговарят на въпроси, като движат очите и лицето си по определен начин. Като например преместят очите си три пъти наляво.

Докато участниците заспиват, учените наблюдават мозъчната им активност, движението на очите и контракциите на лицевите мускули. Това са често срещани индикатори за REM.

В тези тестове изследователите задаваха на сънуващите прости въпроси с „да“ или „не“ или математически задачи, като осем минус шест.

За да отговорят, сънуващите използвали сигналите, на които са били научени, преди да заспят.

Това включва усмивка или намръщване,

многократно преместване на очите, за да се посочи сума, или, в немската лаборатория, движение на очите им по модели, които съответстват на морзовата азбука.

Изследователите задали 158 въпроса на осъзнатите сънуващи, които отговорили правилно в 18,6% от случаите, съобщават изследователите днес в „Current Biology“.

Сънуващите са дали грешен отговор само на 3,2% от въпросите. 17,7% от техните отговори са неясни, а 60,8% от въпросите не са получили отговор.

Изследователите казват също,

че тези числа показват, че комуникацията, дори и трудна, е възможна. „Това е доказателство за концепцията“, казва Беърд Стрьом.

„И фактът, че различни лаборатории са използвали всички тези различни начини, за да докажат, че е възможно да има този вид двупосочна комуникация … я прави по-силна.“

НП/2024