Случвал ли се е големият взрив? Истината за нашия произход

Бразилският физик Джулиано Сезар Невис е част от група изследователи, които се осмеляват да оспорят най-известното и най-утвърденото обяснение за раждането и еволюцията на Вселената.

Ученият смята, че големият взрив

никога не се е случвал и сингулярността е ненужна.

Той не само отхвърля основните принципи на теорията за големия взрив като го нарича „само спекулация“. А и предлага алтернативно обяснение за произхода на Вселената.

В проучване, публикувано наскоро в списание General Relativity and Gravitation, Невис предага премахването на един от основните аспекти на стандартния космологичен модел – необходимостта от пространствено-времева сингулярност, известна като Големия взрив.

Джулиано Невис от Университета

в Кампинас смята, че Вселената преминава през вечно редуващо се разширяване и свиване.

Той също така твърди, че докато „има много наблюдения в космологията, които подкрепят хипотезата, че Вселената е преминава през период на бърза експанзия, няма преки доказателства, че това разширяване е започнало със сингулярност“.

„Големият взрив, както и първоначалната сингулярност е само спекулация“, казва Невис пред Space.com.

Според господстващата хипотеза за големия взрив

преди 13,7 милиарда години, нашата Вселена се е появила от сингулярност – точка с безкрайна плътност и маса. И че преди това събитие, пространството и времето не съществуват.

Ако това беше вярно, тогава Големия взрив трябва да се е случил преди да има време и пространство.

Друго доказателство, потвърждаващо първоначалната експанзия, е разпространението на топлината, останала от бързото разширяване, наречена космически микровълнов фон (CMB).

Топлината се намира навсякъде

и се разпространява във всички посоки, но на пръв поглед без единна точка на източник.

Космическият микровълнов фон се е формирал 380,000 години след първото разширение, когато атомите започват да се образуват и Вселената по време става прозрачна.

Невис заяви, че неговият „космологичен модел е построен на базата на проучвания на  черни дупки“, и като резултат премахва нуждата от някаква сингулярност.

ScienceDaily