Лъжите, разпространявани от чужди централи за българската история не стихват. В смутни времена се постигат нечистоплътни цели, свързани с подмяната на достойната наша история. Една от най-чувствителните страници е свъзрзана със съжителството на турци, българомохамедани и българи. Изобщо под въпрос се поставя националната идентичност и цялост на нацията. Една от най-големите фалшификации е свързана с твърдението, че българите са изровили 10 000 трупа на турски войници и са ги предали за тор в Англия през 1881 година. Екип от изследователи и автори оспорва тази теза. С Димитър Димитров от “Общобългарска фондация Тангра” разговаряме по темата.
Прожекция и среща във Варна, ФКЦ
7 ноември 2024 от 19:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Стойчо Керев: „По пътя на труповете от Плевен до Бристол“, така сте озаглавили книгата си и къде тук е неистината?
Димитър Димитров: Ще си позволя да върна малко времето назад, за да могат хората да бъдат съпричастни на нашия разговор. През 2012 година книгата „Турците в България“ беше представена в Българска телеграфна агенция, бих казал почти пред целия дипломатически корпус. Участие взеха наши водещи учени от БАН. В тази книга на фона на панорамата в Плевен стои това изречение. Силно възмутен от това, което е написано, сигнализирах на президента на Република България, че е разгласен такъв факт, че сме изровили труповете на турските войници и сме ги извозили за тор във Великобритания. Записано е в енциклопедия „Ислямика“ .
Стойчо Керев: И какво направихте?
Димитър Димитров: От общобългарска фондация „Тангра“ направихме сериозно изследване и го събрахме в книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол“. Оказа се, че това е един анекдот, който преиначен и измислен, се появява в енциклопедия „Ислямика“, нашите ислямисти в България не реагират на случая и през 2012 година се появява тази книга.
Стойчо Керев: Което е обидно към паметта на загиналите мюсюлмани най-малко, това е ужасно.
Димитър Димитров: Представете си 10 000 трупа на мюсюлмански войници изнесени през 1881 година за тор в Англия. А битката се е състояла през 1877 година. При справка специалисти отбелязват, че труповете са още с тленните си останки, с месата си. Как това е прекарано по онова време от Плевен до Великобритания, за да се използва като тор? Ние се опитахме да направим карта къде са минали, как са натоварени, как са обработени тези кости, трупове, меса и т.н., за да се появят във Великобритания. И накрая се оказа, че всичко е една лъжа.
Стойчо Керев: Категорично ли е опровергано?
Димитър Димитров: Книгата „Турците в България“ е създадена за година и половина, а тези две изречения – откоровена лъжа, ни отнеха две години и половина работа. За да може тази книга да се появи и да може да сложим този щемпел „Лъжа“. Бих си позволил да кажа, че ние днес имаме историческия шанс с Турция да имаме добросъседски отношения, между българи и турци да съществува приятелство, разбирателство и мир, но се намират хора лъжци, които измислят факти, тук не говорим да се интерпретират факти и свободната академична мисъл да ги анализира, тук се измислят факти, анализира се и тези факти ни сатанизират.
Стойчо Керев: Същата история беше и с помаците.
Димитър Димитров: Аз ще си позволя да кажа, че има две книги, които в процеса на правене на тази една книга отпаднаха. Едната е „Сорсин мими шуглу“, с която занимавахме прокуратурата, в която професор Фанкарс, е събрал твърде много лъжи. Ние направихме една двугодишна проверка във Върховна прокуратура, в която тези факти се оказаха лъжа. Например „в Доспат са били убити 278 души, в Барутин 315, в Триград 194 на 14-18 март 1872 година. По инструкции на Държавна сигурност в горите е хвърлен отровен газ и труповете на 133-ма души са убити“ (43 страница). „В язовира на град Доспат са изхвърлени приблизително 1850 трупа на помаци“ (144 страница). Извикахме извънредна парламентарна комисия, която заедно с този автор да изследва тези факти. Военно-апелативна прокуратура излезе със свое становище, че това са лъжи. Разнищвайки това заедно с прокуратурата, от Израел ни изпратиха една още по-ужасна книга на турския професор Дюрк Ералб – „Българските зверства. Документи и снимки“.
Стойчо Керев: Бихте ли ни казали с каква цел се прави всичко това?
Димитър Димитров: Тези книги сатанизират България. Поместват нашата история, измислят факти, внушават вина, че са избити около 20 000 души на различни места в София, направени са размазани снимки, а тези фотографии не съществуват. Опитахме да ги намерим в архивите, които са посочени в Турция, но там ни отказаха възможността да ги проверим.
Стойчо Керев: Държа да кажете какво е станало.
Димитър Димитров: Главно мюфтийство както и медии, получиха папки с документи и с факти, проявиха интерес и след това замълчаха, никой не се обади за интервю. Това е изпратено и до министър-председателя, президента, председателя на Народното събрание, главния прокурор .
Стойчо Керев: Това население е ислямизирано отвън и ако Вие казвате това на малко по-тих глас, то е редно някой друг да се замисли и да го каже на малко по-висок глас.
Димитър Димитров: За съжаление нашата държава и въпросните държавни институции, с които се занимавам по този въпрос вече 6-7 години, се правят, че не ги чуват. Имаме достатъчно сигнали до Прокуратурата и до българските правителства, които се редуват последните 7-8 години, но реакцията е никаква.
Стойчо Керев: Някой не разбира ли, че това е изключително опасно за самите мюсюлмани и за семействата им, за бита, културата и душевността на тези хора? Това преди всичко е опасно за тях.
Димитър Димитров: Така е! То е опасно преди всичко за цялата ни държава, за нашата национална сигурност и териториална цялост. Не бива да има този исторически реваншизъм, който да се внушава с лъжи. Аз не говоря за факти, които са се случили и се интерпретират по различен начин. Тук говорим за откровени лъжи. В интернет се разпространява съобщение, че турската национална телевизия снима такива неща по нейна поръчка. В интернет може да откриете информация за масови убийства, разстрели и т.н. и самите турци се възмущават, че това не се не случвало.
Стойчо Керев: Геноцид, масово изтребление, що за лексика?
Димитър Димитров: Не, масово изтребление. Геноцид. Духовен. Физически. В нашата държава никой не реагира, че конференция се прави в Истанбул и там се говорят лъжи и небивалици, както и двамата професори, за които обясних. Ние разполагаме с около 30 книги, които в една или друга степен се подменят в българската история, прокарват различни сюжети. За наш ужас за 25 години никой в държавата не реагира на това, което влиза в чуждите библиотеки. Това нещо подменя цялата българска история. Два пъти са информирани всички европейски посланици, веднъж от плевенската общественост, която е пожелала да бъде заличен кода на книгата „Турците в България“. Може би биха ни арестували, ако знаят, че сме разкрили тази лъжа и сме я издали.
Стойчо Керев: Защо да четат книги младите след като има „Google”?
Димитър Димитров: Сайтовете, които се поддържат в „Google“ са изпълнени с лъжи. На мен не ми е известно някой да оборва написаното. Има сайтове, заради които стигнахме до Брюксел, стигнахме и до ПАСЕ, тук се появи и Ефрем Моллов с Европейския институт „Помак“ и имаше наглостта да фалшифицира цяло интервю на Дейвид Камерън, с което да заклейми българите.
Стойчо Керев: На моя позната в Лондон и почукаха на вратата, защото си е позволила да свали филм без авторски права. Тук, при положение, че това касае националната сигурност, на суверенна държава, не може да стане.
Димитър Димитров: Те не са го прочели. Те не знаят дори, че съществува. Това е ужасно, но е факт!
Стойчо Керев: Господин Димитров, благодаря ви за разговора.