Размерът на човешкия мозък е твърде голям в сравнение със структурата на тялото. Това е вид аномалия, която се дължи на ДНК „бъг“ в нашия генетичен код. Тези заключения са на научно изследване, проведено от д-р Виланд Хънтър от Института по молекулярна биология и генетика в Дрезден, Германия.
Такава мутация се наблюдава и в нашите еволюционни „братовчеди“ – неандерталците и Денисовия човек. Липсва, обаче в най-близките наши роднини, шимпанзетата. По пътя на еволюцията, ранните хора са развили по-големи и по-сложни мозъци, които могат да обработват и съхраняват много информация.
Прожекция и среща в ЛОВЕЧ - Читалище "НАУКА - 1870"
12 март 2025 от 18:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Купете билети тук или от касите на читалището
Наскоро учени идентифицираха човешки ген, който според тях играе ключова роля за разширяването на областта в мозъка, известна като неокортекса. Този ген е възникнал преди около пет или шест милиона години, след като човешката линия се е отделила от тази на шимпанзетата.
Сега изследователи са открили малка ДНК промяна. Тя е точкова мутация, която отново е променила функцията на гена, предизвиквайки разширяване на неокортекса. Това може да бъде причина за допълнително разширяване на мозъка, чрез драстично увеличаване на броя на мозъчните клетки, намиращи се в тази област.
„Точкова мутация в човешкия специфичен ген позволява разширяване на съответните стволови клетки, които правят мозъка голям“, коментира Хънтър пред BBC.
„Това е така, защото тя е фиксирана в човешкия геном – така всички живи хора имат този специфичен ген, позволяващ преимуществото да избираме. Според нас тази мутация се е разпространила в човешката популация.“
Преди между два и шест милиона години, предците на съвременните хора са започнали да ходят изправени и да използват прости инструменти. По време на този дълъг период от време, размерът на мозъка започва да нараства. Хората се разпръскват по цял свят като се сблъскват с различни климатични условия и околна среда. След това, преди около 800 000 години, размерът на мозъка им отново започва да нараства, като им помага да оцелеят в един променящ се свят.
Но въпросите около това на какво се дължи и как точно е станало уголемяването на човешкия мозък до размерите, в които го познаваме днес са много. Вероятно е, този т.нар. „бъг“ да е част от множество генетични промени, на които дължим уникалния интелект и способността си да мислим.
Съвременният човешки мозък може да съхранява, събира и обработва много информация, която се предоставя за части от секундата. Той може да решава проблеми и да визуализира абстрактни идеи и образи. Големият мозък използва много повече енергия.
НП/ BBC/ Стани наш Патрон https://www.patreon.com/novotopoznanie