Всеки от нас има своя античастица, която чака момента на обединение някъде във Вселената. Такава частица има и планетата Земя. Накратко казано, нейният антисвят се намира много близо. Две от техните измеренията от време на време са докосват. Ние като хора не виждаме това, защото то функционира на честота, различна от нашия реален свят.
Според теорията на Хелер и Харч, галактиката има структура на фини листа, обвити около гигантска космическа пустота. Там се описва, че тези структури приличат на сапунена пяна. Двамата астрофизици са пред въпроса: какво означава подобна структура? Някои от астрономите предполагат, че тези дупки въобще не са пустота, а са изпълнени с тайнствена субстанция от тъмна студена материя, която може да се вземе като гравитационно лепило, чрез което са слепени галактиките и групи от галактики. Някои експерти смятат, че тъмната материя съставлява повече от 90% от цялото вещество на Вселената.
През последните години учените създадоха няколко различни модела на Вселена. Всеки от тях се различава от предишния с появяването на все по-съвършени прибори и технологии. Физическата Вселена в този вид, в който я наблюдаваме, е един малък аспект от космоса. Можем да я наблюдаваме, само защото вибрираме на същата честота. Физиците ще разгадаят тайната на тъмната материя, едва когато в представите си достигнат до факта, че съществуват вселени, които е невъзможно да се видят физически.
Физиците теоретици и математиците могат да опишат това чрез уравнения. Няма да можем да ги изследваме, докато не постигнем истината за природата на времето. То ще позволи да се преместваме от една Вселена в друга, като се настройваме на съответната честота. Този път може да ни доведе до точка, след която започва чистата метафизика.
Колкото и галактики да открием, неоткритите ще са много повече. И така до безкрайност. Те образуват определена симетрия, която от позиция на микрокосмоса може да изглежда хаос. Но от гледна точка на макрокосмоса представлява абсолютно подредена структура. Тъй като макрокосмосът дава своето отражение в микрокосмоса. Формата и строежа на галактиките могат да дадат отражение в обикновените неща на нашия живот, както мъдро е отбелязал д-р Хелер, давайки пример със сапунените мехури.
Вселената няма край и нейните Големи взривове и Големи свивания следват непрекъснато един след друг. Раждането и смъртта на нашата Вселена е само един малък елемент от вечния съзидателен процес на разтваряне-разпръскване и кондензация-вплътняване. Нищо в този процес не изчезва. Всичко се трансформира. За възможностите на човешкия разум това са трудни за разбиране неща.
Но може би бъдещите поколения земляни ще говорят за тези неща с такава лекота, като нас, които сега разбираме своите днешни технологии. А те са били невероятни преди някакви 100 години назад във времето.
НП/ по материали на Мери Хоуп