Комплексът от храмове „Кох Кер“
се намира в Североизточна Камбоджа и най-разпространената история за неговото създаване гласи:
„Армията на генерал Жаявармал се отдели от централното правителство в Ангкор, откъдето чичо му управляваше цялата Кхмерска империя.
Жаявармал построил комплекс от храмове и бил обявен за крал, а Кох Кер станал столица. Историята го помни като крал Жаявармал IV.”
Пирамидата Кох Кер е единствената
истинска пирамида на камбоджанска земя. По всичко личи, че тя няма нищо общо с другите пирамидални храмове, до голяма степен украсени с индуски символи.
Кох Кер се намира на 115 километра от Сием Реап и Ангкор Ват. Пирамидата е разположена в обширна равнина, заобиколена от изкуствено езеро.
Измерванията показват някои различия с официално обявените данни за размерите й, които достигат височина от 40 метра и дължината на страните 66 метра.
Пирамидата е добре запазена
Тя е изградена от обработени вулканични скали в рамката на конструкцията, облицовани с пясъчни блокове отвън.
Външните блокове са с различни размери и комбинират вдлъбнатини и изпъкналости, с четири до шест страни.
Неравномерните размери допринасят за структурната стабилност на обекта, която се запазва и до днес.
Първото ниво на пирамидата
има 11 реда блокове, второто – 13. А останалите нива от 3-то до 7-о имат по единадесет реда блокове.
Шестоъгълните блокове се използват за заключване на цялата конструкция. Страните са ориентирани по посоките на света, като единственият вход на пирамидата е от западната страна, а вероятно съществува и скрит вход под земята.
Блоковете на първите шест реда
са с тегло между 500 и 2000 кг, а най-големите на върха достигат до седем тона. Квадратната рамка, оформена от блоковете на върха, има външна украса с индуски дизайн. Боговете са показани да държат в ръце небето, а не Земята.
Тази пирамида очевидно не е като другите храмове в Камбоджа, но по някакви причини архитектите я включват в общата схема.
Терминът, който се използва за тази пирамида, е храмът Кох Кер, но тук присъстват почти всички елементи за пирамидата като енергийна машина.
Пирамидата е най-силната форма,
когато става дума за енергия. Тя усилва съществуващите, естествени източници на енергия.
Пясъчните блокове като строителен материал осигурява проводимост, а вулканичните блокове представляват електромагнитен източник поради наличието на желязо.
Изградените изкуствени езера и канали около пирамидата позволяват отвеждане на отрицателните йони и енергия, като се използва водния поток.
Кох Кер като енергиен усилвател
Вертикалните вътрешни пасажи фокусират енергията, в резултат на което пирамидата представлява мощен усилвател.
Бедните орнаменти и украса напомнят за една скромна индуска религия и кхмерски владетел от Х век.
Но въпросът е кой е архитектът, който е съчетал познанията по геодезия, астрономия, конструктивно инженерство и космогония?
Архитектите по цял свят притежават това специфично знание. То може да бъде открито в пирамидата Кукулкан на Юкатан (Мексико), Майската пирамида в Паленке (Мексико), Тикал (Гватемала) и Копан (Хондурас), пирамидата на Слънцето и Луната в Теотиуакан (Мексико), Хеопсовата пирамида и пирамидата на Хафре в платото Гиза (Египет), двадесетте големи пирамиди в Шанси (Китай), босненските пирамиди на Слънцето и Луната (Босна) и пирамидата Гунунг Паданг в Западна Ява. Всички те формират енергиен лъч в горната си част.
Архитектите внимателно подреждат структурата
и водните повърхности и канали. В обясненията си те разказват на владетеля за изкуствените езера като за „протоокеан“ от легендите на индуизма за създаването на света. Всъщност за архитектите водата е необходима само като кинетична енергия.
Според наличната информация пирамидата е построена върху вече фокусирани енергийни източници, а нейната геометричната форма е идеална за енергийно фокусиране.
„Ангкор Ват“ е построен върху различен вид подземна енергия, която прилича повече на пръстеновидно енергийно завихряне.
При изкачване до върха на пирамидата Кох Кер може да се усети силата и мощта, използвана по време на изграждането.
НП/ по записки на д-р Сам Османагич