Другите измерения може да се проявят чрез ефектите върху гравитационните вълни. Проучването на гравитационните вълни ще помогне да се съгласува квантовата механика с теорията на относителността. Така ще може да се създаде единна теория на Вселената с различни измерения. Нова хипотеза предлага решение за една от най-големите загадки на съвременната физика. А именно защо гравитацията е по-слаба в сравнение с другите фундаментални сили на природата. Така новата теория предполага, че гравитацията е „изтекла“ в другите измерения, които ние все още не сме открили.
Другите измерения на Вселената се проявяват чрез гравитационни вълни, твърдят физици от немския институт Макс Планк.
Експерименти с елементарни частици показват, че отсъстващите в традиционния модел шест измерения могат да обяснят по-добре някои от процесите. В допълнение тази теория дава възможност да се съвместят класическата и квантовата физика.
Густаво Лусена Гомес и Дейвид Андриод от Института по гравитационна физика Макс Планк в Потсдам разработват теорията, че съществуването на други измерения, може да се докаже благодарение на гравитационните вълни. Гравитационните вълни пътуват през пространство-времето със скоростта на светлината. Като следствие на тяхното преместване са експлозиите на звезди и сливането на черни дупки. Съществуването на тези вълни, които представляват пулсации на пространство-времевото измерение беше предсказано от Алберт Айнщайн.
На първо място те вярват, че допълнителните измерения могат да се проявяват чрез високочестотни гравитационни вълни. На второ място, в различните измерения гравитационните вълни трябва да имат различно въздействие върху разтягането на „тъканта“ на Вселената. „Ако в нашата Вселена има допълнителни измерения, те могат да разтягат пространство-времето, по начин, който е непостижим за обичайните гравитационни вълни“, казва Гомес.
Вторият фактор, който може да докаже съществуването на други измерения е така наречения „дишащ режим“ на гравитационните вълни. От гледна точка на наличните измерения, някои функции на движението на гравитационните вълни трябва да изглеждат необичайни, смятат авторите на изследването. Теоретично, „дишащият режим“ деформира пространство-времето по определен начин, което би било ясен знак за съществуването на други измерения.
Освен това, наличието на други измерения може да обясни защо гравитацията е най-фундаменталната сила на природата. Ако гравитацията съществува във всички измерения, то тя трябва да бъде слаба сила, защото виждаме само една малка част от нея. Тази, която съществува във видимите ни четири измерения. Съществуването на други измерения може да се превърне в нов Свети Граал на съвременната физика, който учените търсят толкова отдавна и толкова настойчиво.
Другите измерения биха могли да доведат до създаването на единна теория на Вселената, която би съвместила квантовата теория на полето с общите принципи на относителността. В такъв свят са възможни антигравитацията и преместването със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Затова изучаването на природата на гравитационни вълни е от изключителна важност.
НП 2017