Начинът, по който се храним се е променил много повече в последните 50 години, отколкото през изминалите 10 000.
Днес отиваме в супермаркета и откриваме снимки на фермери, дървена ограда, типичните селски къщи, градини и зелена трева.
Все същите пасторални фантазии за потребителя. Хранителната промишленост не иска да знаем истината за това какво ядем, защото ако знаехме, вече нямаше да ни се яде.
Съвременният супермаркет в световен мащаб предлага средно по 47 000 продукта.
За него няма сезони
Днес има домати целогодишно отглеждани в другия край на света. Откъснати още зелени и узрели с помощта на етиленов газ. Въпреки, че изглежда като домат това всъщност е въображаем домат.
Тоест, идеята за домат. В щанда за месо вече няма кокали. Там има прикриваща завеса, спусната между нас и мястото, от което идва нашата храна.
Много от промените в хранителната индустрия са базирани на напредъка в науката и технологията, но те често имат негативни странични ефекти.
Отговорът от страна на компаниите е в използването на повече научни методи за справяне с последиците, но не и за установяване на причините.
Ако проследим пътя на храната преди да стигне до вакумираните пакети с месо ще открием много различна реалност. Действителността е във фабриката, не във фермата.
Месото се обработва от огромни мултинационални корпорации, които нямат почти нищо общо с ферми и земеделски производители.
Днес храната идва от огромни
поточни линии, където животните и работниците се експлоатират. Храната става опасна, но това е умишлено скрито от човечеството.
Не само в САЩ, но и в световен мащаб съществува малка група от мултинационални корпорации, които са превзели цялата хранителна система.
Техният контрол върху храната се простира от семената до супермаркета. Не става въпрос само за това, което ядем. Те определят, какво трябва да говорим и какво трябва да знаем.
На риск е изложено не само нашето здраве. Компаниите не искат фермери, които говорят. Те не желаят тази история да бъде разказана.
Всичко е вкарано в матрица
През 70-те години на миналия век, най-големите пет фирми, производители на говеждо месо контролират само около 25% от пазара в САЩ.
Днес най-големите четири контролират
повече от 80%. Същото нещо се случва в момента и със свинското месо. Дори и да не се храните в ресторанти за бързо хранене, така или иначе сте консуматори на месо, което се произвежда от тази система.
Четейки етикетите вие виждате тази ферма, онази ферма, но всъщност има само три или четири компании, които произвеждат месото. Никога в историята не е имало толкова големи и мощни компании за храни както днес.
Индустрията промени изцяло отглеждането на пилета
Те вече се отглеждат за половината от времето, което е било необходимо преди 50 години.
При това сега те са два пъти по-големи. И тъй като хората предпочитат бялото им месо, се „произвеждат“ пилета с по-големи гърди.
Птицевъдите нямат контрол върху животните, които отглеждат. Големите компании са собственици на птиците от излюпването до заколването им.
Индустрията за производство на пилешко месо създаде определен модел за интегрирано производство, преработка и маркетингови стратегии, които се прилагат и в други индустриални сфери.
Всичко вече е механизирано и налага пилетата от различни ферми да са почти еднакви, като по калъп.
Чрез този тип интензивна работа се постига производството на големи количества храна, върху малка площ, при това на много достъпна цена.
Винс Едуардс, участник в документалния филм „Храна ООД“ твърди: „Мирише на пари. На огромни пари. Тези компании отглеждат пилета в продължение на много години. Всичко вече е наука. Измислили са го.
Ако едно пиле може да порасне за 40 дни, защо ще искате да чакате три месеца? Това са повече пари в джоба.“
НП/ по материали на „Food Inc“, описващи пазара в САЩ