В основата на религиозните вярвания и астрономията на древния свят стояло убеждението, че Дванадесетата планета, „планетата на боговете“, е останала в Слънчевата система и нейната величествена орбита периодично я връща близо до Земята. Пиктограмата на Дванадесетата планета „Планетата на кръстопътя“, е кръст. В семитските езици този клинописен знак, който също означава „Ану“ и „божествен“, се е развил в буквата „тав“, която означава „знакът“. Всички народи на древния свят смятали периодичното приближаване на Дванадесетата планета за поличба за катаклизми, големи промени и нови епохи. Месопотамските текстове говорят за периодичната поява на планетата като очаквано, предвидимо и видимо събитие: „Великата планета: при появата си, тъмночервена. Небето той разполовява и става Нибиру“.
Много текстове, които описват приближаването на планетата, предсказват какво влияние ще окаже тя върху Земята и човечеството. Р. Камбъл Томпсън („Сведения на магьосниците и астролозите от Ниневия и Вавилон“) цитира няколко такива паметника, които проследяват движението на планетата, докато „заобикаля мястото на Юпитер“ и стига до кръстовището, Нибиру: „Когато от мястото на Юпитер планетата продължи на запад, ще дойде време на сигурност. Благ мир ще се възцари на Земята. Когато от мястото на Юпитер блясъкът на планетата се усили и в знака на Рака стане Нибиру, Акад ще потъне в изобилие, могъщ ще е царят на Акад. Когато Нибиру достигне най-високата си точка,
сигурност ще цари на Земята, вражеските царе ще се укротят, боговете ще приемат молитвите и ще чуват жалбите“.
Русе, Доходно здание - зала "Европа"
16 октомври 2024 от 19:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Възможно ли е на друга планета да еволюират същества, които очевидно не се различавали много от нас? Възможно ли е преди половин милион години такива същества да са били в състояние да извършват междупланетни пътувания? Първият въпрос е свързан с по-фундаментален проблем: съществува ли живот, какъвто го познаваме ние, другаде, освен на планетата Земя?
Днес учените знаят, че има безброй галактики като нашата, които се състоят от безчет звезди като нашето Слънце, с астрономически брой планети, осигуряващи всевъзможни комбинации от температура, атмосфера и химически вещества, даващи милиарди шансове за живот. Те също са установили, че нашето междупланетно пространство не е празно. Например в Космоса има водни молекули, за които се предполага, че са останки от облаци от ледени кристали, очевидно обгръщащи звездите в ранните стадии от тяхното развитие. Това откритие потвърждава многократните споменавания в месопотамските текстове за водите на Слънцето, които се смесили с водите на Тиамат. В междупланетния Космос също са открити основните молекули на живата материя и това опровергава твърдението, че животът може да съществува само при определени атмосферни или температурни условия. Нещо повече, отхвърлена е идеята, че единствен източник на енергия и топлина за живите организми е Слънцето.
Така космическият кораб „Пайъниър 10“ установи, че макар да е много по-отдалечен от Слънцето, Юпитер е толкова горещ, че трябва да притежава собствени източници на енергия и топлина. Като се има предвид това, описанията на Дванадесетата планета в древните текстове като „облечена в сияние“ придобиват нещо повече от поетично значение. Тя винаги е била описвана като сияйна планета — „най-сияен от боговете е той“ — и изображенията й я представят като лъчисто тяло. Дванадесетата планета можела да генерира собствена топлина и да я задържа, благодарение на атмосферната си обвивка.
НП
