Един от най-големите недостатъци и дефекти на съвременния човек е неговата склонност да забравя. Ковид пандемия, Омикрон, ваксиниране бяха мантрите, които правиха съзнанието мързеливо дълго време.
Отскоро отново започнаха да ни припомнят макар и по-деликатно темата, която затвори света за дълго.
И това не е никак случайно. Индивидуално, колективно, исторически и културно сме прокълнати да забравяме. Забравяме как ни натикаха по домовете.
Ние сме забравили миналото си,
мястото в настоящето и отговорността за бъдещето. На персонално ниво нашето съзнание обладано от егото е на мисия да ни държи в състояние на забрава. Каква е причината?
Колективно човечеството се е отклонило от пътя си несъзнателно преследвайки неавтентичен стил на живот с материалистична нагласа на ума.
Но има и лек. Ние всички можем отново да си спомним и да се свържем със себе си и Вселената като цяло.
Тази сила е това, което ни води по духовния път да преоткрием себе си. Какво сме забравили или по-скоро какво да си припомним?
Мястото в природата
В последните няколко века се отдалечаваме все повече от природата. Ние я експлоатираме, унищожаваме и се опитваме да я контролираме, за да задоволим алчността си.
Човекът се опитва да се дистанцира от природния цикъл на живота. Той е забравил как да чувам и разбира естествения ритъм на Земята, нейните знаци и език.
Връзката с живота и Космоса
С отделянето от природата сме забравили, че сме свързани на дълбоко ниво с вечния цикъл на Вселената.
Забравили сме как цялото съзнание е преплетено и свързано по деликатен и мистериозен начин.
Древната мъдрост
Ние сме забравили мъдростта на предците. В търсенето на научни знания сме забравили мъдростта идваща от сърцето.
Забравили сме историите и фолклора предадени от мъдреците на античността, които живеели в хармония със Вселената.
Чрез отклоняването от пътя сме забравили да мечтаем за чудния сън наречен живот. Ние сме забравили как да се събудим от този сън и да осъзнаем, че сме негови създатели.
Целта
С твърде много бърборене, шум и неща, които да ни разсейват сме забравили защо сме тук. Забравена е целта.
Загубили сме автентичността си. Тази вътрешна искра, която дава волята да преследваме щастието и себереализацията.
Свободата
Припомняйте си едно нещо всеки ден: Ние сме родени, за да бъдем свободни. Ние сме родени и отраснали в „реалност“, в която свободата е само концепция.
Ние сме в оковите на страха, фалшивите идеологии, материалните награди и правилата на тези, които пазят интересите на неколцина.
Истинската сила
Страхът е направил да забравим каква сила притежаваме. Ние сме забравили огромната сила на волята и способността да променяме реалността.
Ние сме в транс, вървим на сън и следваме инструкциите. А това е крайно време да се промени.
Уроците от историята
Ако има нещо, което историята преподава. И помислете колко бързо забравяме уроците, които сме получили.
Повтаряме същите грешки отново и отново. Не можем да бъдем обвинявани индивидуално за грешките на човечеството.
Но ние като индивиди сме отговорни да се погрижим те да не се повторят.
Простотата
Човешкият живот става все по сложен и объркан. Ние сме съблазнени от блясъка на „повече“, а не от силата на „по-малко“.
Животът е наистина прост. Да се отървем от всички неща и идеи, които нямат реална стойност и спират погледа към истинската цел може би е най-серизното предизвикателство пред нас.
Доверието, вярата и удивлението от света
Ние сме загубили магията и любопитството в себе си. Забравили сме какво е да сме удивени от чудото, наречено живот.
Скептицизма и циничните възгледи за света са погубили вярата в себе си и към магията на Вселената.
Ние сме забравили как да вярваме. Това е може би най-голямата трагедия. Тя отслабва духа и ограбва душата. Нека отново си припомним колко е добре да сме хора.
НП/СК