След като учените обявиха хипотезата, че водата има памет, пред човечеството се откриха невероятни перспективи. Човекът се доближи до разгадаването на главната тайна на водата. Какво представлява водата?
Накратко казано. Това е веществото, без което нищо живо не може да съществува. Целият живот е изграден върху водата. Водата е близо до свойствата на живо вещество. Има и твърдения дори, че тя не е вещество, а същество.
Изглежда, че водата крие стотици тайни. Трябва да внимаваме с нея, защото тя e много лесно променима.
Водата е уникално нещо, има памет и запомня всичко, което я обкръжава. Техногенната обстановка, гората, полето, товарачите в магазините, продавачите. Всичко, което я пречиства и което я възстановява. Всичко, което виждаме, чуваме, усещаме е съчетание от светлинни, звукови, електромагнитни и много други вълни. Всяка форма на живот – бактерия, насекомо, животно или човек ги приема различно, в точно определен диапазон.
Ето един пример. В секретна германска лаборатория през 60-те години на 20 век става необяснима случка. Лаборантка изпуска в съд с дестилирана вода запоена ампула със силна отрова. Оставя я да си лежи вътре, за да не бъде наказана. Ампулата е намерена едва след три дни. Тъй като е херметична и няма особена опасност, изваждат ампулата и решават да забравят инцидента. По-късно дават тази вода на лабораторните мишки.
След известно време мишките са мъртви. Веднага подлагат водата на най-прецизен анализ. От химическа гледна точка тя се оказва безупречно чиста. Тоест водата, без да има контакт с отровата е приела нейните свойства и получила негативната информация. Това означава, че информацията или се състои от вода, или живее в нея.
Само водата е в състояние да приема целия спектър честоти в природата и под тяхното въздействие става жива или мъртва. Живата има алкална основа. Мъртвата – киселинна. Водата наистина е един от най-чувствителните индикатори за наличието на някакви влияния в окръжаващото пространство. Въздействайки на водата, те променят нейната структура.
За човешките сетива водата си остава същата. Няма нито вкус, нито цвят, нито мирис. Но на Земята е невъзможно да се намери „еднаква“ вода. Тя е като чист лист. И най-мъничкият щрих може да го промени.
Великият гений Леонардо да Винчи отбелязва в записките си: „Водата приема различен характер толкова пъти, колкото са различните места, през които тече“.
Хомзакут в планините на Афганистан. Тук живеят направо безкрайно дълго. Учените тръгнали да проучват дълголетието и останали шокирани. Там дъждът е събитие, кислородът е малко, на практика няма условия за живот, а хората си живеят ли, живеят. Изяснило се, че пият вода със съвършено различен характер. Това е вода, изтичаща при топенето на ледниците по стръмните склонове. По пътя си кристалните ручеи набирали енергия от слънцето и камъните.
Човек консумира през живота си 75 тона вода. През организма ни преминават огромни количества с различна информация, химически състав, структура. Това е различна вода. Човекът се състои от близо 80 % вода. При загуба на 2% от течността се появява жажда. При десет на сто – халюцинации. Ако организмът загуби над 12% вода, настъпва смърт.
Живелият преди над 1000 години учен и лекар Авицена наблюдавал няколко дни зряла и сочна диня, която с времето станала сбръчкана и суха. И направил прост извод: Старостта – това винаги е сухост.
Днешни учени го казват по друг начин. Старостта е намаляването на водата в клетките на организма. Ние хората сме одушевена вода. Колкото по рано го разберем, толкова по-бързо ще се научим да уважаваме най-ценната течност на планетата.
НП/2017