Все по-често хората споделят едно и също усещане – времето се е „свило“. Денят сякаш не стига, а седмиците се изнизват като сън, в който не успяваме да се събудим.
Преди години лятото траеше цяла вечност, а сега дори сезоните преминават като миг. Нещо в пулса на света се е променило, и всички го усещаме.
В ритъма на мислите, в бързината на събитията, дори в начина, по който стареем. Спрете за миг и се замислете сериозно по темата.
Психолозите казват, че времето се ускорява, защото ние възприемаме живота през наситени впечатления.
Информацията
Колкото повече преживявания и информация поглъщаме, толкова по-компресирано изглежда всичко.
Технологиите също допринасят за това. Социалните мрежи и постоянната свързаност изтриват границите между „ден“ и „нощ“, между „преди“ и „след“.
Но има и нещо по-дълбоко, което науката тепърва започва да осъзнава. Земята вибрира с честота, наречена Шуманов резонанс – естественият пулс на планетата, който през последните десетилетия се покачва.
Тази честота е в синхрон с мозъчните вълни на човека. Ако вибрацията на планетата се ускорява, нашето съзнание също „вдига обороти“, а времето – измерено от вътрешния ни ритъм – се свива.
Не илюзия, а реалност
Така усещането, че часовете „летят“, не е просто илюзия. То е отражение на променената връзка между човешкото поле и земното поле, между биологията и космоса.
Древните учения са го описвали по друг начин. Те са говорели за промяна в плътността на времето, за „разреждане“ на материята и „ускоряване“ на духа.
Когато съзнанието вибрира по-високо, светът се променя с него. Събитията се подреждат по-бързо, мислите се материализират по-лесно, а усещането за „минало“ се размива.
Езотеричната наука твърди, че времето не е линейно, а спираловидно. Когато вибрацията се покачва, спиралата се свива – цикълът остава същият, но се преживява по-интензивно.
На физическо ниво
Това може да се усети и физически. Сърцето бие по-бързо, дишането се ускорява, а тялото реагира като инструмент, който се настройва на нова честота.
Проблемът е, че повечето хора не знаят как да се адаптират към този нов ритъм. Вместо да „плават“ в потока на времето, те се борят с него – и така се изтощават.
Съзнанието ни е разсеяно в бъдещето и миналото, докато единственото истинско време, настоящето, остава недостъпно.
Може би усещането, че дните летят, е знак за нова епоха в еволюцията на съзнанието. Епоха, в която измерваме живота не с дни и часове, а с честоти и нива на осъзнаване.