Астрономи анализираха данни от европейския апарат „Венера Експрес“ и установиха, че атмосферата на тъмната страна на Венера е още по-бурна и хаотична, отколкото на светлата, съобщи Интернешънъл бизнес таймс.
За атмосферата на Венера
са характерни много силни ветрове, които са със скорост до 60 пъти по-голяма от ротацията на планетата.
Специалистите досега мислеха, че това явление е еднакво и за тъмната, и за светлата част на планетата.
Планетата през хилядолетията
Оказа се, че то е много по-неправилно на тъмната страна. Там има облаци с по-различна форма и строеж – големи, на вълни и нишки. Те обаче са характерни само за северното полукълбо.
Тези резултати показват, че в древни времена Венера е била много по-различно място от това, което виждаме днес.
Учените отдавна са установили, че химичният състав на Венера е подобен на този на Земята, но двете планети следват различен еволюционен път.
В едно проучване на учен от университета „Райс“, се казва, че малките еволюционни промени биха могли да променят съдбите и на двете близки планети.
Животът
Така се създава ситуация, в която животът може да съществува в тучните зеленини на Венера, а Земята да бъде мъртва планета.
Според учените малките еволюционни промени биха могли да променят живота както на Венера, така и на Земята – и се надяват скоро да бъдат в състояние да ги моделират.
Измерванията на НАСА с мисията до Венера през 1980 година за пръв път предположиха, че на Венера може първоначално да е имало океан.
Но, тъй като тя е по-близо до Слънцето, отколкото Земята и получава много повече слънчева светлина, следователно океанът се е изпарил.
Останала без вода на повърхността, атмосферата е предимно от въглероден двуокис, което води до парников ефект.
Учените са работили със стотици снимки
от апарата VITRIS на „Венера експрес“, направени с различни дължини на вълните.
Фотосите разкриват стационарни или гравитационни вълни в ниската атмосфера, които изглежда не се движат с нея.
В изследването са участвали учени от японската космическа агенция ДЖАКСА, от университета в Билбао и от Европейската космическа агенция.
НП