Тайни и загадки

СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ ПРОЕКТИ НА ТРЕТИЯ РАЙХ

Немците кацат на Луната през 1942 г. с екзоатмосферен ракетен апарат. 

В обширните изследвания на конспиративните теории за условията на Луната, има безспорни доказателства, че там има атмосфера, вода и растителност.

Не е нужен специален костюм, за да може човек свободно да се разхожда.

Всичко, което NASA е казала за естествения ни спътник е заблуда.

Когато руснаците и американците тайно кацат в началото на 50-те на миналия век те прекарали първите си часове там като гости на нацистката подземна база.

След края на войната нацистите продължили своите космически полети от полярната им база Нова Швабия в Антарктида.

Българският писател Владимир Терзийски, имигрант в САЩ, публично показа в десетки страни, преди повече от 20 години, документален филм, описващ специалната нацистка военна програма V-7 и това изглежда напълно реално.

Мнението на всеки скептик може да бъде подложено на сериозен дебат от опонентите.

Първото лунно кацане, извършено от немци, е в областта „Mare Imbrium“ или „Море на дъждовете“ на 23. 08. 1942 г. в 11:26 часа.

Първият човек на Луната е бил капитан-лейтенант Вернер Тайсенберг от военноморския флот.

Всъщност работата по лунната програма е дело на военноморския флот на нацистка Германия, а не на Луфтвафе.

Според авторите на нелегалният немски документален филм от обществото Туле, кораба Haunibu е бил избран за най-храброто пътешествие на века – мисия до Марс.

Корабът е бил дисковиден и е имал антигравитационни двигатели от тип „Андромеда тахион“.

Haunibu полита от Германия през април 1945 г. само дни преди края на войната в Европа.

Заради структурно увредените двигатели и проблем в захранването по време на полета, пътешествието траело 8 месеца.

Кратък тласък в земната орбита е бил извършен, след което кораба отпътувал към Червената планета, а двигателите след това изключили.

След тежко пътешествие, немската чиния почти се разбива, унищожавайки двигателите, но екипажа оцелява. Това се случва по средата на януари 1946 г. 

След приземяването не е имало радио контакт между космонавтите и контролния център във Вилхелмсхафен или този близо до Анцио, Италия.

Веднага след успешното приземяване на Луната, немците са започнали да пробиват и да правят тунели под повърхността.

За мнозина е ясно, че в края на войната нацистите са имали вече малка изследователска база.

НП/ Марк Д’Антонио, Ник Поуп