Енергията ражда сила посредством създаването на импулс за движение, а волята е тази, която започва този процес.
Можем да открием, че около нас става нещо, а ние не желаем да бъдем част от него. В такъв случай отстраняването от ситуацията изтегля импулса на движение от нея.
Така използваме неподвижността, за да постигнем промяна, чрез отказа да бъдем част от това движение.
Волята представлява съзнателното комбиниране на сила и форма (съответстващи на Ход и Нецах в Дървото на живота).
От възходящия си поток създаваме силата
Тя се поражда от емоциите ни, от потребността от оцеляване в един нормален свят и дори, от собствената ни инерция на движение.
Нашият низходящ поток на съзнанието ни осигурява формата за тази сила чрез посредничеството на разбирането.
Мислите ни дават посока на нашата по-първична енергия
Разбирането ни, което се простира от миналото към бъдещето, моделира силата ни с по-широка перспектива, докато накрая тя се превърне във фино настроен инструмент на промяната.
Волята е най-ефективна, когато е интелигентна и стратегическа. Това ни пази да не пилеем енергия като се опитваме да правим нещата единствено с помощта на силата.
В Манипура силата и формата се комбинират и се развиват взаимно до по-високи и по-ефективни нива.
Щом пламъкът на третата чакра бъде запален не е трудно огънят да се поддържа. Щом светлината на разбирането е изгряла пътят към по-нататъшното разбиране е осветен.
Когато Кундалини се издигне до тази чакра, тя прави себе си видима
Тук тя запалва огъня, който да изгори невежеството, кармичните капани и физическите нечистотии. В тази чакра Кундалини започва да гори.
Първата стъпка в обучението за развитието на волята е осъзнаването, че имаме воля и че тя функционира доста добре през цялото време.
Всичко, което виждаме сме създали с помощта на собствената си воля – дрехите, които носим, колата, домът, в който живеем.
Чувството за безсилие не се дължи на липсата на воля,
а на неуспеха да разбере и да се свърже с нашето постоянно подсъзнателно използване на волята.
Щом веднъж сме свързани разбираме, че винаги правим избор. Тогава всеки избор става по-осъзнат.
Това, че не успяваме да разберем, че имаме воля е нещо обичайно. Образованието и културата, които ни формират, преподават безсилието като компромис в името на сътрудничеството.
Ние сме приучени
от родителите и учителите си към подчинение и приемане на авторитета.
Тези, които се отклоняват от общоприетото биват отлъчвани от обществото докато конформизмът се насърчава.
От детството насам истинските възможности на индивидуалната ни сила са прикривани по доста сложен начин.
Нашите родители предпочитат да сме хрисими, с добро поведение. Но дори и подчинението изисква сътрудничество от страна на нашата воля.
НП/ Е. Джудит