Идеята за холографската Вселена
е сравнително нова научна теория. Тя ни предоставя един изцяло различен начин, по който да възприемаме Вселената.
Но концепцията за холографското естество на физическата ни реалност се изучава от хората в продължение на хиляди години.
Някои от най-значимите древни философи са изучавали тези идеи, чрез ученията си. Според тях светът, в който живеем не е това, което изглежда.
Това, което възприемаме са просто образи и проекции на свят, който сме се научили да разбираме и да приемаме за наш.
В същото време истинската физическа реалност на Вселената се намира отвъд това, което можем съзнателно да възприемем.
Какво е холографската Вселена?
Приемете я като компютърна симулация. Всичко, което възприемаме като реалност може да е проекция на двуизмерна повърхност.
Тоест около нас всичко е просто илюзия. Следователно капацитетът ни да разберем истинското естество на вселената е крайно ограничен.
Все пак имайте предвид, че за тази теория все още няма твърди доказателства, но тя е една от вероятните сценарии.
Тя е основана единствено на интерпретацията
на данни от изследването на космическия микровълнов фон – останките от Големия взрив.
Все пак теорията за холографската Вселена задава важни въпроси относно естеството на реалността.
Но това са въпроси, които са били разглеждани хилядолетия преди хората да разполагат с модерана технология, за да анализират космически данни.
Каква е връзката с древната философия?
Наблюдателната теория за холографската Вселена и предположението, че реалността може да е просто илюзия наподобява думите на някои древни философи.
Научните изследвания се позовават на идеи и истории, които великите философи са предложили преди хиляди години.
Платон – Митът за пещерата
Митът за пещерата е история родена от съзнанието на Платон в неговата прочута творба „Държавата“.
Това е една идея за реалността, която се използва, за да бъдат теоретизирани неговите философски учения. Но вижте колко е актуална като научен експеримент и днес.
Група хора живее затворена в една тъмна пещера. Тези хора винаги са живели там и вярват, че това е целият им свят.
Тяхното цялостно възприятие
за реалност е само това пространство, между стените на пещерата. Те нямат знания и възприятия за каквото и да е отвъд нея. В пещерата има огън, който създава сенки върху стените.
Сенките са с формата на най-различни неща, като растения, животни, хора и предмети. Тези сенки са всичко, което хората могат да видят.
Те вярват, че разбирането и знанията за света и за живота им могат да бъдат научени чрез тези отражения.
Те обсъждат и анализират тези обекти, за да добият разбиране за тях, точно както и ние обсъждаме и анализираме Вселената, която възприемаме.
Тогава един от хората успява да излезе от пещерата и вижда света в цялата му прелест. Това за него е едно измерение, което би било непонятно в пещерата.
Приликите между мита и теорията за холографската Вселена са наистина невероятни.
Джуандзъ – Сънят на пеперудата
Джуандзъ е древен китайски философ живял около 4-ти век пр.Хр. Той е и авторът на текста Джуандзъ.
Текстът съдържа истории и анекдоти, които съдържат основите на Таоизма. Той седи наравно с друг прочут китайски текст наречен Тао Те Чинг, основен за Таоизма, написан от китайския философ Лао Дзъ.
Една от историите изключително много прилича на мита за пещерата. “Сънят на пеперудата” е може би най-известната история на Джуандзъ.
В нея Джуандзъ сънувал, че е волна пеперуда без да знае, че е Джуандзъ. Тогава той се събужда в физическата форма Джуандзъ.
Но не бил сигурен дали той е Джуандзъ, който сънувал, че е пеперуда или е пеперуда, която сънувала, че е Джуандзъ.
Той не е сигурен коя била истинската реалност и коя изкуствената.
Дали мъжът е просто холограма, която крие истинското естество на Джуандзъ или пеперудата е холограмата.
Буда за съзнанието
Ученията на Буда казват да се стремим към знанието и щастието чрез спокойствието на ума.
Това, което източният учител казва за съзнанието е изключително интересно:
Ние сме това, което мислим. Всичко, което сме изниква с мислите. С мислите ние създаваме света.
Ние създаваме представата си за света чрез мислите – с това, което виждаме и възприемаме за света около нас.
Следователно ние ставаме интелигентни и знаещи индивиди с анализа и тълкуването на това, което виждаме.
Нашето съзнание взаимодейства с това, което виждаме – дърветата, потоците, планетите, звездите – и създава триизмерен образ в ума ни.
Точно както и холограмата се създава, когато светлината (това, което виждаме) преминава през интерференция (нашето съзнание).
learning-mind