Специална практика ни помага за израстваме. Какво е анапанасати?

Анапанасати е концентриране на ума върху дишането, така че независимо дали вече сме експерти в това или сме се отказали като от загубена кауза, винаги има време за наблюдаване на дъха. Това е възможност за развиване на „самади“ (концентрация) посредством събиране на цялото внимание единствено върху усещането за дишане. Така че можем да използваме цялата си ангажираност, да се съсредоточим върху дължината на едно вдишване и върху дължината на едно издишване. Но не да се опитваме да го направим за 15 минути, защото никога няма да успеем, ако имаме точно определено време за съсредоточена концентрация.

Успехът зависи от търпението ви. Не от силата на волята, защото умът броди и ние винаги трябва търпеливо да се връщаме на дишането. Когато сме наясно, че умът се отнася, ние отбелязваме този факт. Това може би се случва, защото в началото влагаме твърде много енергия и после не я запазваме, влагаме прекалено усилие, а не запазваме силата му. Затова използваме дължината на вдишването и дължината на издишването с цел да ограничим усилието само за този период от време и в него да задържим вниманието. Вложете усилие в началото на издишването, за да задържите вниманието върху него, докато трае. И после отново го повторете с вдишването. Накрая ще се получи изравняване и когато усилието липсва, ще имаме „самади”.

Отначало изглежда трудно или си мислим, че не можем да го направим, защото не сме свикнали. Повечето умове са обучени да използват асоциативни мисли. Умът се обучава с четеното на книги и други такива занимания, да минава от една дума на друга, да има мисли и концепции, базирани на логика и аргументи. Анапанасати е друг тип обучение, където обектът, върху който се концентрираме, е толкова прост, че изобщо не е интересен на интелектуално ниво.

Така че въпросът не е в поддържане на интерес към това, а в полагане на усилие и използването на тази природна функция на тялото като предмет на концентрацията. Тялото диша, независимо дали осъзнаваме това или не. Това не е като пранаяма, където развиваме сила чрез дишане, тук развиваме самади – концентрация – и осъзнатост чрез наблюдаване на дишането, нормалното дишане, каквото е сега. Както с всяко друго нещо, така и с това трябва да се упражняваме, за да можем да го правим. Никой няма проблем с разбирането на теорията, продължитената практика е това, което обезкуражава хората.

Отбележете същото това обезкуражение, което идва от неспособността ви да постигнете желания резултат поради мъчнотията на практиката. Регистрирайте същото това чувство, опознайте го и после го пуснете. Отново се върнете на дъха. Осъзнайте този момент на досадяване или на раздразнение, или на нетърпение, опознайте го, после го пуснете и отново се върнете на дишането.

НП/ по материали на Аджан Сумейдо