Скритите истории на Лувъра, от които можете да настръхнете

Това е най-големият, най-посещаваният и вероятно най-известният музей в света.

Разбира се, сред своите девет милиона посетители годишно, мнозина копнеят да видят първо полулярната Джоконда, мистериозната Венера Милоска или древната Нике от Самотраки.

Но сред километрите галерии в музея откриваме и други творби, разкриващи тайнствени истории и факти.

Колекцията на Лувъра съдържа повече от 460 000 произведения, от които 38 000 са част от официална експозиция. Творбите са разпределени в осем отдела, които обхващат няколко епохи, техники и цивилизации.

И така, готови ли сте да предприемете едно необикновено и любопитно пътуване?

Непознатата мумия и котките

Една от най-интригуващите находки е тази на неизвестна мумия на мъж, изложена в зала 15, чиято смърт датира преди 2300 години, от епохата на последните фараони.

Тялото е мумифицирано и покрито с ленени ленти, върху които са изрисувани символи и божества. 

Но елементът, който фрапира е напълно закритото лице на мумията.  Лентите са положени в подредени мотиви, а обвивката на лицето приляга перфектно на формата на черепа.

Това придава на мумията изключително “жив аспект” и човек тръпне в очакване на внезапното й събуждане.

Знаем, че хората не са били единствените мумифицирани същества, за да преминат в отвъдното.

В зала 19 се натъкваме на многобройни животински мумии и най- вече на мумии на котки.

Известно е, че котката е била почитана като свещено животно и възприемана като олицетворение на богинята Бастет.

Поради това, хиляди мумифицирани котки са открити в древните египетски гробници.

Пазузу. Миниатюрното зло

В отдела “Изкуство на Близкия Изток”, срещаме друга статуя, с много по-малки размери, но също толкова обгърната в мистицизъм.

Това е статуя на древния шумерски демон Пазузу, който е сред първите известни божества в историята на човечеството. Изработена е от бронз, а надписът на гърба гласи “Кралят на демоните на вятъра”.

Статуетката е от първото хилядолетие преди Христа, а миниатюрната й хибридна форма изобразява същество, чиято роля се счита за амбивалентна. Божеството е асоциирано, както с добро, така и с проклятия.

Но след 70 – те години на миналия век, Пазузу се свързва окончателно с вцепеняващото зло от филма “Екзорсистът“, в който можем да видим статуята многократно.

Така че, ако минавате през зала 6, не се доближавайте твърде много до тази творба и най-добре продължете по пътя си.

Ищар и хипнотичният поглед

В същата зала, само на две витрини от Пазузу, откриваме друга малка статуетка, тази на месопотамската богиня Ищар.

Намерена е в изправено положение в гробница, през 1862 г. Точната й роля в гроба остава недоизяснена, но в общ смисъл се смята, че е била поставена, за да бди над починалия.

Освен грациозната и изключително фина изработка в бяло статуетката поразява с два основни детайла нейните рубинени очи, които буквално привличат силно погледа на посетителя.

Може би в модерната склуптура сгъващите крайници не представляват нищо необикновено, но тази статуетка датира от най-малко 2000 години. 

Друг интересен факт е, че статуетката притежава трети рубин, който е поставен в коремната област.

Двустранната перспектива

Смяна на епохата и на културата. Намираме се в голямата галерия на Лувъра, с грандиозна колекция от италиански художествени творби.

Тук всички картини са изложени на стените, освен една единствена.

Това е картината „Победа на Давид над Голиат”, нарисувана от тосканския художник Даниеле да Волтера. Внушителната картината е подарена на Краля Слънце Луи ХIV. 

Често считана за творба на Микеланджело картината на Волтера е поставена по средата на алеята в галерията тъй като представлява голямо двустранно пано.

Тази любопитна артистична форма е избрана от автора с цел представяне на различни гледни точки.

През 16 век изобразителното изкуство и склуптурата се намират в разгорещен артистичен дебат относно подчертания експресионизъм на двете сфери.

Двата артистични метода си оспорват мястото за емоционално влияние и прецизна техника в перспектива.

Въпреки илюзията за съвпадение между двете страни, можете да се забавлявате и да откриете разликите, тъй като съществуват някои тънки, неидентични елементи в позиционирането на персонажите. 

Друга оптическа игра

Двустранната картина, изобразяваща Давид и Голиат не е единствената двустранна творба в парижката съкровищница. 

Така например, в отдела на древногръцките експонати, имаме възможността да се любуваме на чудатата склуптура “Спящият хермафродит”, датираща от римския империализъм. 

Красивите женски лик и гръб със сигурност ни карат да съзерцаваме чувствената морфология, но ако продължим обиколката, откриваме добре изваяни мъжки атрибути.

Ефектът на изненадата тук е перфектно управляван, а елинистическата стилистика пресъздава живо мита за андрогина, сливащ телата на нимфата Салмакида и сина на Хермес и Афродита- Хермафродит. 

В кървавата кухня

В зала 57 от отдела на френските изобразителни творби сме изправени пред картина без да разбираме ни най- малко, че сме се натъкнали на произведение от кърваво естество.

В картината си “Интериорът на една кухня” (L’intérieur d’une cuisine), френският художник Дролинг изобразява ежедневния живот в типична кухня от 1815 г. Картината напомня холандския стил от XVII век.

Но нито стилистиката, нито сюжета разкриват необикновената история на тази творба, а по-скоро използваните материали.

По време на Френската революция, известната кралска църква Вал- дьо- Грас бива осквернена и ограбена. Църквата съхранява балсамирани сърца на редица монарси. Личност на име Луи- Франсоа Пьоти Радел достига до реликвите и продава органите на различни художници.

Но за какво могат да служат мумифицираните сърца и защо творците ги изкупуват толкова усилено?

Художниците се съревновават, за да се доберат до човешки сърца, които в смлян вид, смесени с различни масла дават изключително качествен и търсен материал за рисуване. По този начин, покритието и цветовете на боите изпъкват и показват уникални нюанси.

Твърди се, че цветовете на картината на Дролинг съдържат фрагменти от първата съпруга на Луи ХIV- Мария- Тереза Австрийска.

Светове в световете

Попадали ли сте на картини, които съдържат картини? Рамка в рамката, огледало в огледалото, вселена в друга вселена?

Такъв е богатият избор на Джовани Панини, чиято творба “Древен Рим” е композирана от повече от 50 картини събрани в една.

Картината представлява имагинерна зала изпълнена с картини от различни локализации на Рим от ХVIII век. Творбата е изложена до подобната й представителка на Древен Рим- произведение на Панини, което отново представлява огромна, но антична зала.

Двете картини, взети заедно, съдържат стотици изображения, което ги прави уникални произведения- галерии, пред които търсещите души и познавачи могат да прекарат, часове, а защо не и дни.

Източник: Axolot, “Les curiosités du Louvre”