Кацнали ли са американците на Луната? Този въпрос раздира гърлата на любителите на конспиративни теории.
Килограми мастило и вероятно хиляди страници са изписани в интернет по темата. Отговорите се лутат от пълно отрицание до прекалено положителни.
Над 5 часа след кацането
Армстронг отваря люка и на колене пропълзява навън. С лице към люка Нийл започва да се спуска.
От повърхността на Луната го делят 9 стъпала. Олдрин включва външната телекамера. Армстронг леко докосва Луната с левия си крак.
Кракът му не потъва. Той го е очаквал. Краката на лунната кабина съвсем плитко влизат в лунния прах. Той вече стои на Луната.
Първата крачка на човек
се отпечатва в лунната прах. Тази следа става препъни камък в спора между тези, които вярват в реалността на полета на Луната, и тези, които се съмняват в него.
На безводната Луна няма езера, нито морета, нито локви. Невъзможно е да остане следа с ясна и правилна форма според тези, които не вярват в полета на „Аполо“ до Луната.
Ако търсим аналози лунната почва се държи като мокър пясък. Ако в мокрия пясък остават канали и следи то те остават и в лунната почва.
Но по различни физически причини се отличават от земните. Следата в пясъка на Земята не е така отчетлива защото песъчинките са кръгли, изгладени от вятъра. На Луната няма такъв вятър.
Но пък има електронен вятър
Протони, които превръщат тези частици от Луната в такива звездички.
Те не се търкалят една по друга, като песъчинки. Като се слепват, те дават много хубав отпечатък, който се съхранява завинаги.
Това става във вакуум при пълно отсъствие на каквито и да е наслоявания от контакта между частиците.
Безстрастната природа на Луната ще ги съхрани за милиони години. Основният аргумент на скептиците, поставящи под съмнение факта на полета на „Аполо 11”, не се оправдава.
Кацането на Армстронг и Олдрин на Луната е начало на реализацията на Лунния проект
От 1969 до 1972 г. американците пращат на Луната 6 експедиции. На повърхността на спътника ни са били 12 човека.
Всичките те са изминали по него около 100 км. Около 400 килограма лунни камъни са доставени на земята.
Сами по себе си, ако не говорим за рекламно сувенирната страна, тези камъни на никой, освен на геолозите и геохимиците не са дали принципно нова и ценна информация.
Положителните емоции
имат огромно значение за САЩ. Но 25 милиарда за престиж е малко пресилено. Именно такава е сумата за шоуто с “Аполо“. Звучи малко странно, същевременно и печално.
Към загубите трябва да добавим и космическите програми, които е можело да се осъществят с тези огромни средства.
Проектът е замразен
И след 1972 г. практически не се работи по усвояване на спътника на Земята. Няма продължение. Лунната програма се оказва задънена улица. Луната е безкраен склад за енергетиката.
Там е пълно с елемента Хелий 3. Тя става реално необходима за нашата земна цивилизация.
Всички осъзнават, че да се връщаме на Луната сега, за да забием поредния флаг е безсмислено.
Съмненията за снимките, сенките и самата експедиция са разсеяни от различни агенции, експерти и анализатори.
Ако нямаше едно “Но”. Неотдавна един по един астронавтите от мисията Аполо, преди да ни напуснат завинаги признаха публично.
Ние не бяхме сами на Луната. Нас ни наблюдаваха и следяха. Усещахме чуждо присъствие.
НП/РТ