Чрез простото вдишване
с белите дробове и кръвта си сме съзнателни личности. Ние съзнаваме всекидневно ставащото около нас.
Това е част от нашия споделен човешки опит. Но въпросът е: какво съзнаваме и за какво сме осъзнати? Разбираме ли събитията, които се случват около нас, своите собствени мисли и идеи, и другите около нас?
В началото на своята реч,
произнесена в „Кениън Колидж“ през 2005 г. Дейвид Фостър Уолъс твърди, че „да се научиш как да мислиш“ означава, да се научиш как да упражняваш контрол върху това как и какво си мислиш.
Това означава да си осъзнат и достатъчно осведомен, за да избираш на какво да обръщаш внимание и как да извличаш смисъл от опита.
Ако това е така сме изправени пред избор
Що се отнася до съзнаването и осъзнатостта имаме две възможности. Можем просто да потънем в пасивна осъзнатост, която приема всичко както ни се представя и да се окажем в центъра на своето съзнаване.
Или можем активно да изберем това, което да осъзнаем и как да извличаме смисъл от своето ежедневие.
Едното от тях е изключително лесно да се направи. Пасивната осъзнатост е нашата настройка по подразбиране.
Избирането на осъзнатост
е неимоверно труден процес, но изборът да бъдем осъзнати прави нашия свят по-голям. Ако решим да предизвикаме себе си останем съзнаващи и осъзнати начинът, по който извличаме смисъл произтича от това, което е в центъра на нашия свят.
Ако този център сме самите ние то смисъла, който намираме е в най-добрия случай притегателен център на нови енергии.
Нашият център е нещо по-голямо от себе си за значението, което извличаме. И всичко това, за да бъдем действително значими във всеки случай.
Именно това е нашият център
Съзнателно или несъзнателно нашия център поглъща мислите и сърцата ни. Независимо дали става дума за успех, финансова сигурност или за Бог, всеки почита своя център.
Когато сте в колежа е лесно да потънете в уроците. Лесно е да бъдем въвлечени в чувство на безсъзнателност докато преминаваме през рутина, без да обръщаме внимание на нищо извън своята работа и цели.
Често пъти колежът в Америка се третира като време, когато се учим как да мислим критично и творчески.
Но ако не прилагаме това
към своето мислене извън класната стая, към собственото си съзнание и осъзнатост, то има твърде малка практическа стойност.
Смяната на перспективата е невероятно важна когато се окаже, че потъваме в тези рутинни процедури, защото те сковават ума.
Извличането на смисъл и изборът на осъзнатост означава да гледаме извън себе си. Да видим, че този свят е много по-голям и по-красив от живота в главите ни.
Така че, независимо дали тази промяна в перспективата идва от излизане навън, четене на новини или изключване от системата, предизвикателството е най-вече в това да се погледнем отстрани.
НП/2023