Забележка: Странно нещо е съдбата. Днес се рових в старите ми хард дискове. Преглеждах предавания, аудио записи, снимки от пътувания в чужбина и страната…и изведнъж попадам на цяла папка озаглавена ”Luckata”.
Отварям я и онемявам. Непубликувани интервюта с проф. Филипов, които сме подготвяли за страницата ни. Те са цели 8 и без колебание ще ги публикувам, защото може би е редно.
Предлагам на вашето внимание интервю, което записах в кабинета на професора лятото на 2017 година.
Какво да правим с гравитацията?
Стойчо Керев: Добър ден, професор Филипов. Благодарим ви, че отделихте време да говорите с нас на тази тема.
Проф. Лъчезар Филипов: Добър ден. За мен е удоволствие.
Стойчо Керев: Да започнем с един основен въпрос. Съществува ли гравитацията наистина?
Проф. Лъчезар Филипов: Вижте сега…Гравитацията е една от фундаменталните сили в природата, описана още от Исак Нютон в края на XVII век.
Неговият закон за всеобщото привличане описва как всяка маса във Вселената привлича всяка друга маса с сила, пропорционална на техните маси и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях.
Това е наблюдавана и измервана сила, която има реални последствия в ежедневието ни. Лично съм участвал в работни групи и сме обсъждали темата.
Теория на относителността
Стойчо Керев: Какво бихте казали за общата теория на относителността? Как тя променя нашето разбиране за гравитацията?
Проф. Лъчезар Филипов: Теорията на относителността на Айнщайн предоставя по-дълбоко разбиране за гравитацията.
Вместо да разглежда гравитацията като сила, която действа на разстояние, Айнщайн предложи, че масата и енергията изкривяват пространството и времето около себе си.
Това изкривяване води до ефектите, които ние възприемаме като гравитация. В тази рамка, гравитацията не е сила в традиционния смисъл, а по-скоро геометричен ефект.
Стойчо Керев: Има ли нови изследвания или хипотези, които предизвикват тези класически разбирания за гравитацията?
Проф. Лъчезар Филипов: Да, съществуват няколко интересни насоки в съвременната физика. Вижте сега…Една от тях е теорията за квантовата гравитация, която се опитва да обедини общата теория на относителността и квантовата механика.
Пример за това е теорията за струните, която предполага, че фундаменталните частици са не точкови обекти, а едномерни струни, които вибрират в различни моди.
Друг пример е хипотезата за гравитоните – хипотетични частици, които медиират гравитационната сила.
Разбирането за Вселената
Стойчо Керев: Как тези нови теории могат да променят нашето разбиране за Вселената?
Проф. Лъчезар Филипов: Ако тези теории бъдат доказани, те биха могли да предоставят по-цялостно и единно описание на природните сили.
Това би могло да ни помогне да разберем феномени като черните дупки, ранната Вселена и дори самото пространство-време по начини, които в момента са извън нашето разбиране.
Те биха могли също така да доведат до нови технологии и приложения, които дори не можем да си представим сега.
Стойчо Керев: А какви са основните предизвикателства пред учените за тези нови теории?
Проф. Лъчезар Филипов: Основното предизвикателство е, че много от тези теории изискват условия, които е изключително трудно да се постигнат експериментално.
Например, енергийни нива, които са недостижими за нашите настоящи технологии, или измервания на изключително малки мащаби.
Освен това, тези теории често предсказват явления, които са много трудно наблюдаеми. Това прави потвърждаването им изключително предизвикателно.
Скептиците
Стойчо Керев: Какво бихте казали на хората, които са скептични към съществуването на гравитацията или новите теории за нея?
Проф. Лъчезар Филипов: Вижте сега…Скептицизмът е важна част от научния процес. Важно е да задаваме въпроси и да търсим доказателства.
Но също така трябва да сме отворени към нови идеи и да признаем, че нашето разбиране за Вселената постоянно се развива.
Гравитацията е добре документирана и наблюдавана като явление, но начинът, по който я разбираме, може да се променя с новите научни открития.
Стойчо Керев: Благодаря ви, професор Филипов.
Проф. Лъчезар Филипов: Благодаря и аз.