Интереси на руси, франки, англичани, турци поставят на колене българската нация.
В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с едно дълбоко разочарование от разпокъсаната ни територия.
Хората, останали зад границите на Княжество България, лелеят да се присъединят
По-близо до тази възможност се оказват жителите на Източна Румелия. През 1880 година идеята се подема от патриотични комитети създадени в София, Варна, Русе.
Захари Стоянов, апостол от Априлското въстание, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението.
Захари Стоянов впряга в тази задача собственото си остро, талантливо перо и пловдивския вестник “Борба”.
“Когато се развеят нашите знамена и извикаме – Долу пашалъка и посегнем да извършим едно свято дело, с цел благородна, в интереса на прогреса и цивилизацията – то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт”.
Така Захари Стоянов става основоположник
на геополитическите интереси на България на картата на Европа.
Свободната интернет енциклопедия е категорична. Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се извършва след бунтове
в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
Фразата „Съединението прави силата“ е написана върху сградата на Народното събрание. Откъде идва тя обаче? Кой за първи път я е споменал и защо?
Още през 1880 г., две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки, а едва сформираните политически партии – не по-малко антагонистични от днешните.
Тогава в границите на България е попадала
само северната част от страната, т. нар. Княжество България. В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети в новата държава.
Споровете били доста бурни, а предложенията много.
Целта обаче една-българите нямали никакво намерение да се отказват от обединение, въпреки клаузите на Берлинския договор, който разделил България на 5 части.
Така на първите монети били изобразени рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия, и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.
Приело се и предложението на Стефан Стамболов
върху монетите да пише: Съединението прави силата!
Ето пример затова, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.
В далечната 1880 г., и то 5 години преди Съединението, още прохождащите политици го доказват на практика.
А днешните, макар и трупали опит повече от столетие, далеч не могат да се похвалят с единомислие.
НП/2024