Интереси на руси, франки, англичани, турци поставят на колене българската нация.
В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с едно дълбоко разочарование от разпокъсаната ни територия.
Хората, останали зад границите на Княжество България, лелеят да се присъединят.
По-близо до тази възможност се оказват жителите на Източна Румелия. През 1880 година идеята се подема от патриотични комитети, създадени в София, Варна, Русе.
Захари Стоянов, апостол от Априлското въстание, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението.
Захари Стоянов впряга в тази задача собственото си остро, талантливо перо и пловдивския вестник “Борба”.
---
“Когато се развеят нашите знамена и извикаме – Долу пашалъка и посегнем да извършим едно свято дело, с цел благородна, в интереса на прогреса и цивилизацията – то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт”.
Така Захари Стоянов става основоположник на геополитическите интереси на България на картата на Европа.
Свободната интернет енциклопедия е категорична. Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
От къде идва фразата „Съединението прави силата“?
НП/2018