Роднина ли сме с древен Кипър или не разбираме миналото?

Сред безбройните мистерии на древния свят една тиха, но упорита прилика буди въпроси, на които официалната археология все още няма категоричен отговор.

Става дума за мегалитните жилищни структури, открити в района на Пафос, Кипър.

Те поразително напомнят на някои от архитектурните особености, свързани с варненския некропол, едно от най-старите свидетелства за организирана човешка цивилизация в Европа.

Как е възможно две културни системи, разделени от над хиляда километра и според традиционната историография, и от хилядолетия, да изграждат идентични жилищни или ритуални структури?

Случайност ли е това, паралелно развитие или нещо много по-дълбоко?

Варна и Пафос – на пръв поглед различни светове

Варненският некропол е датиран около 4500–4200 г. пр.н.е. и се свързва с най-старото обработено злато в света.

Археолозите там откриват не само погребални дарове, но и следи от сложна социална структура и културен разцвет.

Някои от каменните структури, открити в околностите на некропола, имат ясно изразен мегалитен характер.

Големи, внимателно оформени блокове, формиращи своеобразни помещения или оградени пространства.

В Пафос – древен център на култове и търговия на остров Кипър – в последните години се откриват мегалитни структури с почти идентична пропорция, форма и подредба.

Каменни блокове, издълбани ниши, кръгли или елипсовидни форми, свързани с обитаване или култово предназначение.

Разликите в епохите обаче не са толкова големи, колкото бихме предположили. Последните анализи датират определени структури в Пафос именно около 4000–3000 г. пр.н.е., което съвпада с късните фази на Варненската култура.

Случайна прилика или забравена връзка?

Приликата между двете групи структури не се изчерпва само с външната им форма.

Налице са и сходства в ориентацията на помещенията, в начина на изсичане на камъка, в символите, открити наблизо – спирали, соларни знаци, елементи на култово изкуство.

Някои учени спекулират с възможността за културен обмен чрез морския път по протежение на Черно море, Босфора, Егейско море и Кипър.

Други говорят за общ праизточник – високо развита преддинастична култура, останала в сянката на по-късните цивилизации.

Интересното е, че подобни мегалитни елементи се откриват и в Сардиния, Малта, дори край Дунава и във вътрешността на Балканите – сякаш част от мрежа на знание, архитектура и сакралност, обхванала огромен регион.

Какво крие камъкът?

Каменните структури не говорят сами. Те се нуждаят от контекст – и именно този контекст често липсва в традиционните интерпретации.

Защо две култури биха построили идентични жилища или ритуални съоръжения, ако между тях няма контакт?

Или ако наистина става дума за едно и също културно ядро, как така то е изчезнало от картата на официалната история?

Отговорът може да се крие в т.нар. „хипотеза за стара Европа“. Теорията, че преди индоевропейските нашествия континентът е бил обитаван от миролюбива, матрилинейна, висококултурна цивилизация.

Нейната архитектура и обредност са оцелели в отделни ядра, включително в Пафос и Варна.

Защо това ни засяга днес?

Да разберем тези връзки не е само научен въпрос. Това е въпрос на идентичност, на памет, на осъзнаване на дълбочината на европейската културна история.

Когато погледнем Пафос и Варна не като изолирани археологически точки, а като брегове на една и съща древна карта, започваме да разбираме, че миналото не е разделено, а свързано.

Въпросът „защо“ остава отворен…Но самото му поставяне може да отвори врата към едно по-дълбоко разбиране – не само за мегалитите, но и за самите нас.

НП/Пафос