Религиите от хилядолетия са представяни като път към Бога, като врата към спасението и духовното съвършенство.
Но ако погледнем отвъд догмите, изниква въпросът: дали те наистина са били създадени, за да водят човека към божественото?
Или всъщност има друг скрит замисъл. Да служат като система за управление на общности и народи?
Манипулация или друго?
Историята показва, че всяка голяма религия неизменно е обвързана с власт. Вгледайте се сериозно в историята назад и ще се убедите сами.
Йерархичните структури на свещеници, равини, имами или гурута копират модела на управление на държавите.
Духовното знание се е превърнало в монопол, до който имат достъп само избрани. За масите остават правилата, забраните и чувството за вина, което ги прави лесни за контрол.
Мистичните учения
В своята същност мистичните учения – учението на Христос, на Буда, на Заратустра – носят свобода и връзка със свещеното.
Но институциите изградени около тях често затварят вратите към този опит. И отварят други съвсем различни.
Свободата на духа е подменена с ритуали и канони. Човекът е подтикнат да вярва, че не може да се докосне до Бога сам, а е длъжен да мине през посредник.
Система за управление
Това превръща религиите в една от най-ефективните системи за управление в историята.
Те регулират поведението, определят кое е позволено и кое е грях, внушават страх от наказание и надежда за награда. Властта над душите е по-силна от всяка армия.
Но въпросът остава: дали това е бил замисълът от самото начало, или резултат от изкривяване на първоначалното знание?
Въпросите
Дали религиите са божествено вдъхновение поробено от човешки интереси или от самото си създаване са били инструмент за контрол?
Отговорът може би е скрит в самия човек.
Истинският път към Бога не минава през институциите, а през вътрешния опит, през свободата на духа да се свърже с източника на живота.
Всичко останало – власт, догма и страх е просто система за управление. Дали мислите така е въпрос на гледна точка?
НП