Тайни и загадки

Царството на Нефилимите е от Нибиру. Кои са творците на Рая след потопа?

2017 е определяна за годината на планетата Нибиру. В поредица от телевизионни епизоди и статии се опитваме да дадем повече информация за нейното влияние върху човечеството. Легендите са много, но се съсредоточават в една тънка линия. И тя води към царството на Нефилимите. Дали ще повярвате на митовете и различните текстове е ваш избор.

В шумерските царски списъци четем, че  „потопът връхлетя“ и с един замах унищожил граденото в продължение на сто и двадесет шара. Нефилимите летели със совалката си над опустошената планета и нетърпеливо чакали оттеглянето на водите, за да стъпят отново на твърда земя. Как щели да живеят отсега нататък на Земята, след като градовете и оборудването им ги нямало и дори работната им ръка — човечеството — била изтребена до крак? Това разказва легендата за Дванадесетата планета, откривана в древни шумерски текстове.

Според писателя Зекария Сичин, когато най-после кацнали на върховете на „Планината на спасението“, уплашените и изтощени нефилимски групи с очевидно облекчение открили, че хората и животните не са напълно изчезнали. Дори Енлил, отначало разярен, че намеренията му отчасти се провалили, скоро променил мнението си. Поставени при ужасните нови условия, нефилимите загърбили задръжките си спрямо човека и без да губят време, се заели да му предадат изкуствата на отглеждане на растения и животни. Нефилимите използвали за целта своята високоразвита наука.

Шумерските текстове разказват, че Енлил пръв разпространил житните култури „в хълмистата страна“ — в планините, а не в равнините — и направил възможно земеделието, като изолирал района от водите на потопа.

Учените вече са установили, че земеделието започнало с одомашняването на дива пшеница, но не са в състояние да обяснят защо първото зърно (например откритото в пещерата Шанидар) вече е еднородно и напълно развито. На природата са необходими хиляди поколения генетична селекция, за да постигне дори съвсем скромна степен на развитие.

Съвременните учени нямат отговор на тези загадки. Шумерите от своя страна са знаели отговора. Според тях семената били дар, който Ану пратил на Земята от своя небесен дом. От Нибиру били донесени пшеница, ечемик и коноп. Земеделието и одомашняването на животните били дарени на човечеството съответно от Енлил и Енки.

Изглежда, в основата на трите важни фази на следпотопната човешка цивилизация стои не само присъствието на нефилимите, но и периодичното приближаване на Нибиру до Земята: земеделието към 11000 г. пр.Хр., неолитната култура към 7500 г. пр.Хр. и внезапната поява на цивилизацията към 3800 г. пр.Хр. са на интервали от по 3600 години. Очевидно нефилимите предавали на човека премерени дози познания на интервали, съответстващи на периодичното завръщане на Дванадесетата планета. Сякаш преди да вземат решение за нови действия, боговете трябвало да провеждат инспекции на място и лични консултации, възможни единствено по време на „прозореца“, позволяващ лесни комуникации между Земята и планетата-майка.

Същото откриваме и в древен Египет. Местните наричали страната си „Издигнатата земя“ и запазили праисторически спомени, че „един много велик бог, който дойде в най-древни времена“ заварил земята им под вода и тиня. Той буквално „издигнал“ Египет над водата. Този древен бог, може да се заключи от текстовете, не бил друг, а самият Енки, главният инженер на нефилимите.

Макар за цивилизацията в долината на Инд засега да не се знае почти нищо, е известно, че и те почитали числото 12 като върховно божествено число, че изобразявали боговете си като антропоморфни същества, носещи шапки с рога, и че боготворели кръстовидния символ — знака на Дванадесетата планета.

Ако тези две цивилизации имат шумерски произход, защо писменостите им са различни? Научният отговор е, че езиците им са еднакви. Това е известно още от 1852 г., когато преподобният Чарлз Фостър („Единственият първичен език“) умело доказал, че всички тогава разчетени древни езици, включително древнокитайският и другите далекоизточни езици, произлизат от общ първичен източник — впоследствие идентифициран като шумерския.

С времето боговете станали върховни господари и всеки ревниво пазел територията, промишлеността или професията, над която имал власт. Човешките царе били посредници между тях и множащото се човечество. Твърденията на древните владетели, че отишли на война, завладели нови земи или покорили далечни народи „по заповед на моя Бог“ не бива да се отхвърлят с лека ръка. Множество текстове ясно показват, че това буквално било така: боговете запазили решаващата си дума над външната политика, защото ставало въпрос за териториите на други богове.

Според Шумерски текстове след потопа нефилимите водили дълги съвещания за бъдещето на боговете и човека на Земята. В резултат на тези обсъждания те „създадоха четирите района“. Три от тях — Месопотамия, долината на Нил и долината на Инд — били заселени от човечеството. Древните разкази запазват спомена за безкрайните опити на хората да „стигнат до земята“, да открият „дървото на живота“, да си осигурят вечно блаженство при боговете на небето и Земята. Този копнеж лежи в основата на всички религии, чиито корени стигат до Шумер. Надеждата, че праведността на Земята ще бъде последвана от „задгробен живот“ в някакъв небесен божествен дом.

Но къде е тази земя на божествената връзка? Въпросът има отговор. Податките са налице. Но той влече след себе си други въпроси. Срещани ли са оттогава нефилими? Какво ще се случи, когато отново ги срещнем? И ако нефилимите са „боговете“, които „сътворили“ човека на Земята, дали само еволюцията е сътворила нефилимите на Дванадесетата планета?

НП/ по материали на Зекария Сичин