Разпети или Велики петък е
най-тежкият от седмицата преди Великден. Днес извършваме възпоменание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на Спасителя.
В този ден Светата Църква припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.
Сутринта на Велики петък
се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски, защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете.
Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви. След деветия час се продължава с последованието на вечернята.
Вечерта на Велики петък
се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба.
Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащеницата и изобразява това снемане.
На Велики петък сутринта,
в центъра на храма се изнася плащеницата. Според мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек.
Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението.
След това целуват последователно
Христовото тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята.
Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяват преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен.
Но също и благодарност за изкуплението, дарено Спасителят.
После хората отново се покланят пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.
НП