От Наташа Гайдън
На 21 декември 2012 година светът не свърши, приключи един дълъг и труден период за планетата и човечеството, за да започне по-добър. Реалността, която категорично контролираше хората от хиляди години, започна да омеква и да се поддава на човешко въздействие. Времето става по-гъвкаво, миналото следствие понякога води началото си от бъдеща причина, хоризонталният триизмерен свят, с който сме свикнали, се повдига, а 4D реалността се спуска надолу, качествата на двете нива постепенно се смесват.
---
Преходът 2012 е символ на завършване на стария цикъл, надграждане, повишаване вибрациите и преместване на Гая в посока на отдалечаване от фокусната точка. Едновременно с това завършва и цикълът на изолация на земния „инкубатор” от външни сили, от какавидите излитат пеперуди (или не), дългият период на търпеливо чакане е приключил и много извънземни цивилизации започват любопитно да се навъртат наоколо. Много звездни раси са посяли собствени семена тук, извършвали са генетични манипулации, коренното население се е смесило с чуждите, създавали са поколения помежду си. Нито един човек сега не е чист наследник на първоначално съществувалите раси, всеки носи в гените си следи от много цивилизации в различни комбинации, всеки един е едновременно землянин и същество от звездите, всеки един е съвсем уникален.
На прехода се дължат както пробуждането на хората, така и икономическите и обществени промени, а така също и природните катаклизми – промяната на климата, зачестяването на земетресенията и всички природни аномалии, дори измирането на част от животинските и растителни видове. Гая се подготвя за новата реалност, а с нея и целият съществуващ живот. Промените в природата и съзнанието са странични ефекти и резултат на една и съща първопричина – прехода. Ражда се новият свят. Той е празен и всеки ще го запълва със собствено въображение и съзидание.
Накъде Вървим? Накратко: към разделение. И към обединение.
Който където иска, там ще отиде. Вече се разпадат „оковите”, които задължително държаха всички накуп, така че от решенията на едни вече не зависи животът на други. Хората ще започнат да се събират в групи със сходни възгледи и сродна светлина. Всеки човек съобразно собствена индивидуална вибрация и личен път на развитие ще среща и ще се приобщава към истинското си семейство от себеподобни.
Живеем в период, който е наричан краят на света или последните времена. Период, в който колективните споразумения се развалят и затова ни се струва, че светът се разпада. Светът, който познаваме, съществува, не защото е създаден в началото на времето от Господ за шест дена или е резултат от Големия взрив, а защото се поддържа непрекъснато от колективните ни споразумения. В момента, в който спрем да постулираме реалността такава, каквато е в момента, тя започва да се разпада, както се руши и най-красивата и здрава сграда, ако не се поддържа с години. Макар и зададен в началото, творческият импулс е необходим, но недостатъчен за съществуването на която и да е система, необходим е освен това и екип за поддръжка – и тази роля са изпълнявали колективните споразумения през последните няколко десетки или стотици хиляди години.
---
„Последните времена” е нормално да бъдат напрегнати – безработицата расте, богатството е преразпределено в ръцете на онзи 1%, балансът е разрушен, това предизвиква нарастващи социални вълнения. Каква е печелившата стратегия в момент като този? Да бъдеш все повече себе си, съобразявай се все повече с вътрешния си глас, за да бъдеш все по-щастлив, защото само щастието и въодушевлението ще те отведат там, където искаш да бъдеш.
Работи върху себе си, не за матрицата. Който строи бункери под земята, за да се защити от разпадащия се свят или който трупа оръжия, или който трупа имане, не е дори с йота по-предпазен от бездомника, който няма дори шапка на главата си и стои беззащитен под жаркото слънце. Това, което се случва, преодолява всички стени и защити. Медийните манипулации отвличат вниманието, насаждат страх. Ние неслучайно сме избрали да се родим в тези времена, спомнете си защо. Отпусни се и спри да се стресираш, напрежението само ще ти съсипе нервите, но няма да ти донесе сигурност или благополучие, всички тези страхове са трикове на матрицата, колкото повече се втренчваш в тях, толкова повече те впримчват, нищо че, уж, се се втренчваш с цел да им избягаш. Футболистът не гледа в гредата, когато иска да вкара гол, ако ти зяпаш непрекъснато в гредата в опити да минеш встрани, точно в нея ще се удариш.
Бъди себе си и се носи с потока. Висшият ти Аз, а не твоите усилия или парите, или умът ти, ще се погрижи за теб. Господ, Вселената, Висшият ти Аз, ти самият преди да слезеш в трета плътност, ти си подсигурен с всичко необходимо и достатъчно. И всичко е в твоите ръце на творец.
Тексът е от книгата на Наташа Гайдън „Квантовият преход“. Публикуваме го с любезното разрешение на автора.