Какво става?
Торинската плащеница е едно от най-изследваните парчета плат в историята, но все още е загадка.
Напоследък интереса към видеото, създадено през 2008 г от „International Institute for Advanced Studies of Space Representation Sciences“ в Палермо, Италия, е подновен, особено що се отнася до триизмерното изображение на „Човекът в плащеницата“, разкрито по-рано тази година.
Институтът е основан от Джузепе Мария Каталано, който се описва като инженер, учен, автор, художник и учен в областта на науките за представяне на пространството.
В този случай терминът „пространство“ се отнася за геометричния, а не за външния вид. Подобно на триизмерното представяне, Каталано използва своята „наука за представяне“ и старата техника, наречена фотограметрия, за да пресъздаде това, което може да се е случило, ако и когато образът е бил създаден от човешко тяло.
Какво е установил той?
„Анатомичната форма на дясната ръка в това положение показва силно усилие по време на тракцията на пръстена около палеца.
Това доказва съзнателно движение, направено от доста здрав човек. Анатомичната форма на дясната ръка в другата позиция, която е известна от векове, доказва забележителното разстояние на тялото от равнината на плащеницата.
Подобно на фотограмите, поставени една върху друга, платното показва не само тези две крайности, но и междинните позиции на ръката.
Накрая лявата ръка, левият крак и поясът също се изследват в отделните позиции, последващи и близки, причинени от редовни телесни движения“.
За няколкото секунди
геометрично определено излъчване от тялото, преминаващо през предметите, отпечатало на плащеницата изображенията на съвсем здраво тяло извършващо съзнателно движение.
С други думи, Каталано твърди, че неговата наука за представяне сочи доказателства, че двете ръце и единият от краката са се движили, докато е било създавано изображението.
Rob Dreher от списанието „The American Conservative“ посочва, че новата позиция на ръката демонстрира прилика с тази на византийската икона известна като „Христос Пантократор“ на Синайския манастир от 6-ти век, която е жест на благословия.
Ръката, позиционирана, за да даде благословение на това, което може да е бил Иисус възкръсващ от мъртвите, са двете точки, лесно свързвани от онези, които искат да вярват, че това е било истинското погребение.
Или пък не? Защо плащеницата улавя толкова малко движение? Защо то не е по-очевидно или изразително?
Ами ако плащеницата е фалшификат от ХIII век, както вярват мнозина експерти? Дали това не показва, че фалшификаторите внасят някакви подробности с цел заблуждение?
НП/The American Conservative