Гледайте филма

Пробуждането. Можем ли да излъжем Матрицата?

София, вторник 26 септември 19:00 кино Люмиер. Билети на касите на НДК

ВИЕНА, неделя 1 октомври 18:00 Hollywood Megaplex Gasometer. Билети на epaygo.bg

Хасково, четвъртък 5 октомври 18:00 ДКТ „Иван Димов“. Билети на касата на театъра.

ВАРНА, четвъртък 12 октомври 19:00 Фестивален и конгресен център. Билети на fccvarna.bg

Новини

Професор О’ Райли оповести нова теория за съзнанието. Какво сме ние?

Технологиите, които използваме

Все повече приличат на човешкото тяло

Това се отнася за дигиталните компютри работещи с двоична числова система. Една важна част от човешкия мозък също работи с двоична система.

Но какво сме ние ако не хора?

Мозъкът също като тялото

представлява изключително сложен биологичен компютър намиращ се на светлинни години по-напред от компютърната наука.

И именно поради сложността му на нас ни се струва, че има разлики, когато правим повърхностни сравнения. Но по своята същност и принципи тялото, и компютърът са еднакви.

Биологичният компютър служи, за да живеем в този свят и тази действителност.

Така нареченото „Сътворение“

представлява необятна мрежа от взаимно свързани честоти на трептене или измерения на битието. Аналогията с радио-телевизионното разпръскване е подходяща.

Там, където се намираме, се събират сигналите на всички радио-телевизионни честоти.

Ние не ги виждаме, а и никой от излъчваните сигнали не знае за съществуването на останалите, защото те и ние сме в различни честоти.

Същото е с нашата реалност

Нашият физически свят е една от безбройните честоти, честотни вълни или измерения.

И за да усещаме и взаимодействаме с този свят имаме нужда от външна обвивка. Тя вибрира в същия честотен диапазон.

Очите възприемат само т. нар. „светеща материя“. Тази, която отразява светлината в границите на определен честотен диапазон.

Но тялото ни – това не сме ние

Ние всъщност сме безпределното съзнание. Познанието за тези неща се потиска от определени сили.

Това настоява да следваме компютърните програми и софтуерните команди чрез мисли, чувства, реакции, и възприятия.

И ние се превръщаме в неосъзнаващи

Защото позицията, от която наблюдаваме и вземаме решения е откъсната от истинската ни безпределна същност.

И така се подчиняваме на програмирани мисли и реакции на илюзорната си същност.

От тук и теорията, че тялото компютър и мозъкът изпълняват една обща задача в точно определен момент в точно определена времева линия.

НП/ проф. Рандал О’Райли