Технологиите, които използваме
Все повече приличат на човешкото тяло
Това се отнася за дигиталните компютри работещи с двоична числова система. Една важна част от човешкия мозък също работи с двоична система.
Но какво сме ние ако не хора?
Мозъкът също като тялото
представлява изключително сложен биологичен компютър намиращ се на светлинни години по-напред от компютърната наука.
И именно поради сложността му на нас ни се струва, че има разлики, когато правим повърхностни сравнения. Но по своята същност и принципи тялото, и компютърът са еднакви.
Биологичният компютър служи, за да живеем в този свят и тази действителност.
Така нареченото „Сътворение“
представлява необятна мрежа от взаимно свързани честоти на трептене или измерения на битието. Аналогията с радио-телевизионното разпръскване е подходяща.
Там, където се намираме, се събират сигналите на всички радио-телевизионни честоти.
Ние не ги виждаме, а и никой от излъчваните сигнали не знае за съществуването на останалите, защото те и ние сме в различни честоти.
Същото е с нашата реалност
Нашият физически свят е една от безбройните честоти, честотни вълни или измерения.
И за да усещаме и взаимодействаме с този свят имаме нужда от външна обвивка. Тя вибрира в същия честотен диапазон.
Очите възприемат само т. нар. „светеща материя“. Тази, която отразява светлината в границите на определен честотен диапазон.
Но тялото ни – това не сме ние
Ние всъщност сме безпределното съзнание. Познанието за тези неща се потиска от определени сили.
Това настоява да следваме компютърните програми и софтуерните команди чрез мисли, чувства, реакции, и възприятия.
И ние се превръщаме в неосъзнаващи
Защото позицията, от която наблюдаваме и вземаме решения е откъсната от истинската ни безпределна същност.
И така се подчиняваме на програмирани мисли и реакции на илюзорната си същност.
От тук и теорията, че тялото компютър и мозъкът изпълняват една обща задача в точно определен момент в точно определена времева линия.
НП/ проф. Рандал О’Райли