Преместване в друга реалност на цяло населено място остава загадка

Мистерията „Кроатоан“ е неразгадана от 1587. Преместване в друга реалност или непознат феномен? Въпросите остават висящи.

През 1587 година англичаните, предвождани от Джон Уайт и финансирани от сър Уолтър Роли, направили втори опит да основат колония на остров Роаноук, който сега се простира на бреговете на Северна Каролина в САЩ.

Но колонистите изчезнали по време на Англо-испанската война, три години след последната доставка на провизии от Англия. Селището е известно като „Изгубената колония“, а съдбата на жителите остава неизвестна и до днес.

В началото всичко изглеждало обещаващо

Заселниците пристигнали на 22-ри юли 1587 година и скоро се устроили. Дъщерята на Джон Уайт, Елеонор Деър, била бременна и на 18-ти август родила момиченце – Вирджиния.

Тя е първото дете на английски родители, родено в Америка. Колонистите създали приятелски взаимоотношения с местното население – кроатоанците, които им разяснявали политическите и географските особености на района.

Но другите туземци – секотанците, които водили битки срещу заселниците от първата колония, останали враждебни и отказали да се запознаят с тях.

Скоро след това, заселникът Джордж Хоули бил убит от местните

Страхувайки се за живота си колонистите убедили губернатор Уайт да се завърне в Англия, за да обясни отчайващата ситуация и да потърси помощ.

Той отплавал към Англия в края на 1587 година оставяйки след себе си 115 заселници. За съжаление войната с Испания и липсата на средства възпрепятствали Уайт, и той успял да се върне на острова едва след 3 години.

Пристигнал на 18-ти август 1590 година, на третия рожден ден на внучката си, но намерил колонията празна. Неговите поданици не успели да открият никаква следа от 90 мъже, 17 жени и 11 деца, които той оставил.

Нямало следи и от сражения

Колибите били съборени, добитъкът се бил изпарил и единственото останало били два гроба и едно странно съобщение. Думата „Кроатоан“ била издълбана на един стълб, както и буквите „Кро“ на едно от близките дървета.

Друга хипотеза гласи, че кроатоанците се обърнали срещу заселниците и ги затрили, но не били открити никакви тела или археологически доказателства в полза на това твърдение.

Най-интригуващото е,

че от 1937 до 1941 година били открита серия от камъни, на които били написани истории за пътешествието на заселниците и за смъртта им. 

Но нищо от това не обяснява значението на издълбаната дума „Кроатоан“ върху стълба или факта, че същата дума придружава и други необясними изчезвания в Северна Америка през последните няколко века, които са далеч от остров Роаноук.

Няколко дни преди смъртта си, Едгар Алън По изчезнал мистериозно, като и до днес не се знае къде и защо.

Когато го сложили на смъртно легло, той успял да прошепне само думата „Кроатоан“. Същата дума е намерена и на други места, в други времена.

Думата била открита надраскана в дневника на Амелия Еърхарт, след изчезването й през 1937 година. Била издълбана и на последното легло на което спал прочутият автор Амброуз Биърс, преди да се изпари в Мексико през 1913 година.

„Кроатоан“ било надраскано и в килията на прословутия крадец Черния Барт, преди да го освободят през 1888 година и повече никой не го видял.

А най-поразителното е, че е било написано на последната страница в дневника на кораба Карол А. Диъринг, който пристигнал без пътници на пристанище Хатерас през 1921 година.

Каква е тайната „Кроатоан“

и каква е връзката с хората, родени в Америка и изчезнали далече от дома, остава мистерия и до днес. С

амите кроатоанци вярвали, че островът има душа и че ако се ядоса, може да превърне тези, които са го накърнили, в животни, дървета и камъни.

Дали това е обяснението и никой от хората не е изчезнал, а просто се е трансформирал, остава неразрешена загадка.

НП/Анил Балан