България

Празника на буквите. Съвременната Библия по родолюбие

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и писменост

На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен.

София – хотел “Хемус”, зала “Преслав”

12 октомври 2024 г.

Как да управляваме успеха с НЛП похвати

Курс на Стойчо Керев

Заявете участие

За първи път на 11 май 1851 г.

в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на „Светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.

На следващата година, 1858 г., този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Празникът започва редовно да се отбелязва

в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия.

Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.

Празникът надхвърля църковно-училищните рамки

на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки.

В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.

След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).

За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен

с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век.

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт).

Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането

не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“.

Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест.

Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

Кирил и Методий са обявени от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

НП