Практикуващият ум. Колко значим е контролът над енергията?

Черпейки вдъхновение от източната философия, Томас Щернер ни помага да разберем как да постигнем успех и да овладеем определено умение до съвършенство в книгата си „Практикуващия ум“.

Значимост на самодисциплината

Самодисциплината е нещо изключително важно, ако искаме да постигнем какъвто и да е успех в живота.

Със самодисциплината ние имаме контрол над енергията си и можем да се фокусираме върху определени задачи за по-дълъг период от време.

Без нея ние бихме били жертви на обстоятелствата и случващото се около нас. Според Щернер: „От всички богатства, които са достъпни в този живот, самодисциплината е едно от най-скъпоценните.“

„Всички неща, които си струва да постигнем, са достижими със силата на самодисциплината. Чрез нея ние сме господари на енергията, която излъчваме към света. Без нея ние сме жертви на нашите собствени дефокусирани и променящи се усилия, мечти и стремежи.“

Но защо някои хора имат повече самодисциплина от други и какво можем да направим, за да я приложим по-ефективно в живота си?

Според Щернер липсата на самодисциплина е породена от невъзможността да разберем и въведем главните принципи на изкуството на практикуването.

Какво е изкуството на практикуването?

Изкуството на практикуването

Някога случвало ли ви се е да се потопите в определено сфера, бъдейки супер мотивирани да развиете уменията си в нея до съвършенство?

След този първоначален ентусиазъм губите ли мотивацията си с течение на времето, докато най-накрая съвсем се откажете?

Какъв е корена на тази всеобща „болест“, която застига толкова много хора и ги спира по пътя им към самоусъвършенстването?

Както споменахме, според Щернер липсата на самодисциплина е породена от невъзможността ни да разберем и въведем „правилната механика на практикуването“.

Практикуващият ум е спокоен и се намира в настоящия момент, напълно потопен в действието, което извърша. Той е търпелив и не се тревожи за напредъка на извършваното действие.

Парадоксално именно когато не мислим за това дали напредваме, нашата способност да учим достига пика си.

„Това е парадокс. Когато се фокусираме върху процеса, планираният резултат сякаш идва от само себе си с лекота. Когато се фокусираме върху крайния продукт от труда ни, ни веднага влизаме в борба със себе си и изпитваме скука, разочарование и нетърпеливост.“

Фокусирайте се върху процеса, а не върху продукта

Замислете се какво ви доставя най-голямо удоволствие. Може би излизането с приятели, или определен спорт, четенето, игрането на видео игри?

Каквото и да е, замислете се за начина си на мислене, докато извършвате тези действия. Прекарвате ли всеки момент притеснявайки се за това дали подобрявате способностите си?

Най-вероятно не. Когато правите нещо, на което наистина се наслаждавате, вие се наслаждавате на всеки момент от процеса.

Процесът е целта, не финалния резултат. А когато се опитваме да научим нещо ново винаги сме фокусирани върху представата си за крайния продукт.

Култура на моментално удовлетворение

Ние живеем в култура на моментално удовлетворение. Каквото и да искаме го искаме на момента, без значение дали е нова дреха, телефон или усъвършенстването на определено умение.

Но моменталното удовлетворение носи само краткотрайно удоволствие. Трябва да разберем, че нещо което може да бъде купено или усвоено на момента с лекота няма да ни донесе щастие.

Дългосрочното удовлетворение идва от усърдната работа и усилия, намирането на щастие в процеса и усъвършенстването на умението, проявявайки търпение.

academyofideas