Тайни и загадки

Появи се нова теория за Стоунхендж. Но дали звучи достоверно?

При вида на необяснимите артефакти, с които е осеяна нашата планета, тайните и мистериите, които забулват истината за произхода на човечеството и историята на древните цивилизации изникват в съзнанието ни като безмълвни въпросителни знаци.

Стоунхендж е сред монументите, които си остават загадка. Неотдавна един учен от Уелс заяви, че може да обясни как точно огромните монолитни каменни блокове, съставляващи Стоунхендж, са се озовали на това място.

Д-р Браян Джон публикува книгата „Сините камъни на Стоунхендж“, която разглежда задълбочено тезата, че древните строители не са помръдвали нито пръст, за да пренесат гигантските блокове през океана.

Джон отива дори по-далеч, като търси обяснение за теорията на летящите камъни в митологията. Той обяснява:

„През последните 50 години изучаването на Стоунхендж пое в посока на митологията. Процесът беше обусловен отчасти от постоянното настояване от страна на медиите за нови, сензационни истории за каменния комплекс.“

Доктор Джон открай време бил настроен скептично към идеята за транспортирането на камъните.

Каква е символиката в използването на сините камъни?

Тъй като съгласно предишните теории сините камъни трябвало да се мъкнат чак от Уелс, за да бъде издигнат Стоунхендж, на тези масивни блокове се отдаваше прекомерно значение, но според Джон, в тях няма нищо извънредно, освен факта за присъствието им на това място.

Неговата теория гласи, че преди около половин милион години голям ледник преминал, вдълбавайки земите на Уелс, понасяйки със себе си късове син камък, захвърляйки ги някъде в равнината Солсбъри, тоест в местонахождението на кръговете на Стоунхендж.

При поредното затопляне на планетата – феномен, който се наблюдава в хода на цялата земна история, едно естествено покачване и понижаване в температурата, ледът се разтопил и сините камъни от Уелс се появили на Солсбъри.

Доктор Джон смята, че съм днешна дата липсват убедителни свидетелства за добиване на син камък от кариерите в Пемброкшир през неолита.

Онова, което се представя за доказателства, може да се дължи на естествени процеси, настоява той.

Интересна теория…

Когато неолитните земеделски общности решили да построят гигантски слънчеви часовници, за да следят годишните времена и да отбелязват различните етапи в обработването на земята, те просто трябвало да използват онова, което им било под ръка.

Това разбира се не е задоволително обяснение по какъв начин са съумели да издигнат тези камъни, но ако разполагахме с всички отговори, историята щеше да загуби своята тайнственост, нали?

Тази теория е интересна, но за мен не звучи правдоподобно. Навярно истината за създаването на Стоунхендж, наред с много други паметници на античния свят, е много по-магическа и мистериозна, отколкото можем да си представим.

И се основава на концепции, които разкрепостяват умовете ни за нов поглед към реалността? Какво пък, остава ни само да гадаем.

НП/Алана Кетлър, СЕ