Всеки мобилен телефон се следи, всеки разговор се записва
Включително и на продавачката в магазина до вас. Няма електронна поща, която да не е преглеждана, няма защитен плофил във Фейсбук.
Епъл, Майкрософт, Яху, Гугъл, Ю Туб имат договори с американските тайни централи за събиране на данни и предоставянето им на правителството.
В интервю за Ал Джазира Сноудън разказва за живота си извън матрицата и зловещата съдба на търсещите истината.
Водещ: Накратко, мислиш ли, че е възможно някога да се върнеш обратно?
Едуард Сноудън: Неоспоримо е, че живея в изгнание и очаквам да продължа да живея в изгнание в близкото бъдеще. Основната теза, на която правителството базира своята критична позиция срещу мен, е че съм навредил.
Правителството не е демонстрирало никога, не е показало никакво доказателство, за каквато и да е вреда, като резултат на това разкритие. Всъщност с всяка изминала година, ние виждаме все повече и повече доказателства, че това доведе до множество публични положителни резултати.
Законите в САЩ и извън САЩ се променят, впоследствие от тази информация. И сега живеем в по-сигурен, в по-добър свят, който уважава човешките права в резултат на това. Сега хората имат по-голямо участие във взимането на решения относно тази тема.
Водещ: Казал си на журналиста, който е разказал твоята история, да разпространи документите, защото, ще цитирам: „Ако правителството смята, че си единственото му поражение, ще те убият.“
Наистина ли смяташ, че президентът би поръчал убийството на някакъв журналист с висока репутация, добре познат като Глен Грийнуолд от вестник Гардиан. Трябва ли наистина да вярваме на това?
Едуард Сноудън: Със сигурност не по начинът, по който може да се отрече. Като за начало трябва да обърнем внимание на историята на тези случаи. Президентът на Съединените Американски Щати е упълномощен да екстрадира и убива граждани на Америка, далеч от каквото и да е бойно поле.
Когато разполагаш с този прецедент, помисли от перспективата на правителството. Няма да отида толкова далеч и да кажа, че тези хора биха били убити. Наистина мисля, че е прекалено.
Но най-вече трябва да предупредиш журналистите, които никога не са работили в разузнаването, които нямат история в ЦРУ, колко сериозно трябва да приемат този процес на разкриване на строго секретна информация.
Но когато си кажат „ти си единственото ни поражение“, ако направиш някаква грешка и привлечеш вниманието върху себе си, и ако си единственият човек, срещу когото правителството може да се обърне, те ще го направят. Това е честно и е важно за мен.
Водещ: Какво ще кажеш за Хилари Клинтън, бившият държавен секретар, тя те обвини в подпомагане на терористите чрез разкритието ти за NSA.
Едуард Сноудън: Това е проблем, защото всеки, който е получил одобрението, което има държавния секретар или министъра на правосъдието, или директорът на всяка тайна служба от високо ниво, знае, че класифицираната информация трябва да бъде предадена след края на мандата.
Ако обикновен служител в Агенцията за национална сигурност или в Министерството на правосъдието, изпращат подробности относно сигурността на файловете, които по принцип трябва да има, имейли с бивши управляващи лица, техните изявления.
Те ще бъдат обвинени в неспазване на конфиденциалност и няма просто да изгубят одобрението и работата си, а и ще се води процес срещу тях.
Водещ: Смяташ ли, че тя потенциално е застрашила Американската агенция за сигурност?
Едуард Сноудън: Не е тук мястото да коментирам. Но това, което мога да кажа е, че когато несекретната система на американското правителство, която има 24 часова супер поддръжка, редовно се хаква, идеята, че някой е скрил частен сървър в реновирана баня в Колорадо е абсурдна.
Водещ: Последния път, когато интервюирах Джими Уейлс, създателят на Уикипедия, той те нарече герой. Даниел Бергман също те нарича герой. Мат Деймън, актьорът, казва, че си вдъхновил нов филм.
Други смятат, че си предател: Джон Кери, държавният секретар, те нарича предател и страхливец. Доналд Тръмп, те нарече абсолютен предател, цитирам: „Този човек е лош човек. Нали знаете, че все още съществува нещо наречено екзекуция.“ Не се ли притесняваш какво може да ти причини това?
Едуард Сноудън: Не. Много е трудно да отговоря сериозно на каквото и да е изявление, направено от Доналд Тръмп. Но когато от една страна седят хора като Доналд Тръмп и Джон Кери, а от другата като Джими Уейлс, или такива, които освобождават света от лъжата какво ще направите? Мисля, че е ясно на коя страна ще предпочетат да застанат хората.
Водещ: Да кажем, че някой попадне на криптиран имейл и ти сподели: „Аз виждам ужасни неща, искам да действам против това, искам да последвам твоя пример, но виждам през какво минаваш и не знам дали да се откажа. Трябва ли да го направя или не?“ Какъв съвет ще дадеш?
Едуард Сноудън: Опитваме се да създадем образци, заради които хората не само могат да разкриват злините на правителството, да разкриват сериозни нарушения на човешките права, не само индивидуално, а и на масово ниво, но също така и да бъдат защитени, когато го правят.
Водещ: Прочетох едно интервю, където казваш, че гледаш „Къща от карти“ и се замислих, че имаш абонамент към NetFlix. Как пазаруваш, ползваш ли кредитна карта или трябва да седиш незабелязан. Притесняваш ли се дали разузнавателните агенции те следят? Как живееш? Можеш ли да излезеш навън и да гледаш следващия филм на Мат Деймън, вдъхновен от теб.
Едуард Сноудън: Разбира се. Запознах се с много активисти, много политически фигури по света. Живея нормален живот, използвам метрото като всички останали.
Идеята, която хората имат, че трябва да живея, криейки се в бетонно убежище е едно недоразумение на начина, по който природата на изгнанието се е променила.
Правителството може да ми пречи да се прибера физически вкъщи и да контактувам с хората лично, лице в лице. Но всъщност заради напредъка в технологиите, не мога да пазарувам от Уол Март (огромна търговска верига в САЩ), но пък мога да преподавам в Принстън например.
Водещ: И можеш да си говориш с мен! Благодаря ти много!
превод: Кристина Цабала