Планетата говори. Но ние не слушаме. Или по-точно – разчитаме сигналите ѝ като смущения, отклонения, аномалии, вместо като предупреждения.
Земята се променя не само климатично. Тя вибрира по нов начин. И това е само началото на необратим процес.
Повърхността ѝ се тресе все по-често, океаните се надигат с гняв, животински видове изчезват като изтрити редове от велика книга.
И в цялото това пренареждане на живота, човекът стои като наблюдател, сляп за истинските мащаби на случващото се.
Това, което преживяваме, не е просто екологична криза. Това е системна трансформация – на физическо, енергийно и съзнателно ниво.
Планетата не само се затопля
Тя сменя своето магнитно поле. Тя променя честотата си. Тя реагира – на милиони години еволюционен натиск, на дълбоко нарушен баланс, на цивилизация, която се държи като временен наемател в собствен дом.
Но защо не разбираме процесите? Защото мислим в линейно време, а Земята действа в цикли. Защото анализираме числата, но пренебрегваме смисъла.
Защото сме научени да търсим причината единствено в човешкото действие, но не и във връзката между съзнанието и материята.
Мисловните вибрации
Все по-рядко се допуска, че природата може да реагира не само на индустрията, а и на емоциите, на мисловните вибрации, на колективното състояние на душата ни като човечество.
На планетата не ѝ е нужно да бъде „наказваща майка“. Тя просто отразява. Каквото носим в себе си, виждаме навън – в бурите, в пожарищата, в пропадналата почва под краката ни.
Науката разбира, но на части
Тя измерва явленията, но не ги обяснява цялостно. Духовността усеща, но често не може да преведе своите прозрения на езика на модерния свят.
И така оставаме в междината – в свят, който се тресе, а ние се чудим дали това е просто „лоша година“, „необичаен циклон“ или „ново нормално“.
Но то не е нито едно от тези неща. Това е призив. Събуждане. Земята не умира. Тя се ражда отново.
Въпросът е…
ние дали ще бъдем част от това прераждане, или ще останем в ролята на безпомощни свидетели, които не разбраха, защото не поискаха да разберат?
Истината е, че ако не променим начина, по който възприемаме планетата – не като ресурс, а като живо същество – ще продължим да тълкуваме промените ѝ като бедствия, вместо като шанс.
Шанс да се върнем към знанието, което някога сме имали – че човекът и Земята дишат в един и същ ритъм. Само че ние отдавна сме забравили мелодията.
НП