26 април 2024

Среща с приятелите на "Новото познание" в Германия, Мюнхен, Хотел "Крафт"

Записвания на телефон
+4917687889777

Съзнание

Папирусът на Уесткар и магичните истории на Старото царство

Папирусът на Уесткар съдържа пет чудотворни истории, написани в дванадесет колони със жречески знаци. Според текста, историите са били разказвани пред кралския двор на фараона Хеопс от синовете му. Така разказите са датирани по времето на четвърта династия на Древен Египет – период известен като „Златен век“ на Старото царство. Изследователят Джеймс Байки предполага, че документът е използван като литературен източник за опознаването на кралския начин на живот по време на четвъртата династия.

Папирусът на Уесткар е познат като най-старият сборник с приказни разкази. Но освен това е дал порив за внезапна революция в египетската история. Това твърди Джеймс Байки в своя статия от 1913 г, публикувана в списанието Нешънъл Джиографик, точно в момент, когато общественият интерес е насочен към Древен Египет. Девет години по-късно, Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон. Дори 100 години след публикуването на статията интересни и мистични открития за Древен Египет не липсват. Чудото на този папирус все още предизвиква голям интерес. Счита се, че е бил написан през хаотичното време между края на Средното царство и началото на Новото царство в периода на хиксосите в Древна Египет.

Документът е най-малко на 3500 години и  съдържа пет истории:

  • Историята за Имхотеп
  • Историята за крокодилът Уакс
  • История за тюркоазеният медальон
  • Историята за Хеопс и магьосника
  • Историята за раждането на трима фараони

---

Предвид възрастта на артефакта, не е изненада, че някои от историите са непълни. За лошото му състояние не е виновно само времето. Документът е бил допълнително повреден през 1800 г. от археолозите, които използвали неподходящи техники в опит да го изучат и запазят. Например, от първата история, историята на Имхотеп, има само няколко реда. Тя разказва за чудо, извършено от жрец по време на третата династията. Предполага се, че този жрец е бил Имхотеп. Имхотеп е съветник и висш чиновник от трета династия на фараона Джосер и се счита за проектант на пирамидата на Джосер:

Тогава Негово величество, кралят на Горен и Долен Египет, Хуфу каза: „Нека бъдат подготвени хиляда хляба, сто буркана с бира, един вол и две топки от тамян и да бъдат занесени на царя на Горен и Долен Египет, Джосер и нека се даде една торта, една кана с бира, голяма порция месо и една топка от тамян на главния лектор и свещеник [Имхотеп], по пример на неговото учение „. „Всичко, което Неговото величие е наредил, бе направено „.

Заради по-ниското качество на почерка и многобройните грешки, някои изследователи смятат, че Папирусът Уесткар е на практика копие направено от ученик. Това е напълно в духа на теорията, че петте истории са пропагандни парчета, създадени в началото на периода известен като „Новото царство“ от царете, за да легитимира властта.

Въпросите за произхода, предназначението и естеството на Папирусът Уесткар, все още остават без отговор. Артефактът е открит през 1820 г. от британския авантюрист Хенри Уесткар по време на едно от пътуванията му до Египет. Странно, но той никога не е писал за подробности и обстоятелства около неговото откритие. Нито пък е съобщавал за своята забележителна находка.

Като в роман на Агата Кристи сюжет се заплита. Египтологът, Карл Ричард Лепсиус, твърди, че документът му е бил даден през 1838 г. от племенницата на Уесткар след разпознаването на скриптът като хиератикски. Лепсиоус предлага артефакта да бъде изложен в Бодлеанската библиотека в Оксфорд. Въпреки това, никъде не записано името на Лепсиус, в който и да е от документите на библиотеката. Папирусът на Уесткар никога не е виждан от широка публика. Всъщност той беше намерен, малко след смъртта на Лепсиус скрит на неговия таван.

Историците смятат, че Лепсиус е откраднал папируса от Уесткар и се е опитал да прикрие следите си. Германският египтолог, Адолф Ерман, купил артефакта през 1886 г. от сина на Лепсиус и впоследствие го дарил на Музея на Берлин. Той бил изложен като любопитен обект, до момента, в който интереса към Древен Египет търпи своя възход през XX век.

НП/сп. Древните създатели