Дълго време каменният покров на Рамзес II беше смятан за изгубен, защото е бил рециклиран за друго погребение
3000 години след смъртта на най-могъщия фараон на Древен Египет гранитният му саркофаг бе отрит в подземията на коптски манастир в Абидос, в централната част на днешен Египет.
Всъщност думата открит може би не е съвсем точна, защото парчето гранит е било намерено още през 2009 г.
Досега обаче никой дори не е предполагал, че то е принадлежало на Рамзес II, управлявал кралството край Нил в продължение на 66 години и известен в историята като Рамзес Велики.
Преди 15 години египетският археолог
Айман Дамрани открива в манастира парче гранит с дължина 1,7 м и дебелина 8 см, което представлява една почти цяла стена на саркофага.
Тя била покрита с противоречащи си надписи, което подсказвало, че саркофагът е използван многократно.
Дамрани и американският му колега Кевин Кахайл обаче не успели да разчетат името на личността, за която саркофагът е бил използван първоначално, защото то било покрито с името на втория му притежател – Менхепере
велик жрец на Амон Ра в Тива между 1045 и 992 г. пр. Хр. успели все пак да заключат, че вероятно първият погребан е бил принц, ако се съди по качеството на използвания за саркофага гранит.
За по-голяма сигурност мумифицираните тела
на египетските фараони традиционно били поставяни в няколко ковчега и саркофага, вмъкнати един в друг като руски кукли матрьошки.
Тъй като гробът на Рамзес II е ограбен по време на Късната античност, запазени остават единствено мумията му и дървеният рисуван ковчег, в който тя е била поставена.
Безследно изчезва, очевидно плячкосан, златният ковчег, в който се поставя дървеният, както и този от алабастър (разбит на хиляди парчета по време на грабежите), в който се вмъквал златният, както и тежкият гранитен саркофаг, който обгръщал всички други.
“Такова откритие не се прави всеки ден”, казва Пейродо, който признава, че сърцето му е биело лудо, когато разгадал йероглифите и разбрал на какво е попаднал.
Рамзес II e третият фараон на XIX династия. Той управлява от 1279 до 1213 г. пр.Хр., или общо 66 г. и 2 месеца.
Египтяните със страхопочитание го наричат Великия праотец
На 14 г. е назначен за принц-регент от баща си Сети I, а около 20-ата си годишнина сяда на престола.
Смята се, че е доживял до 99 г., оставяйки след себе си десетки деца от много различни жени (фаворитка сред тях е Нефертари) и любовници.
Царуването му е белязано с множество успешни военни походи, чрез които разширява границите на империята си, както и с грандиозно строителство.
Преди 2 г. учени от Египет и Великобритания показаха как е изглеждал могъщият владетел, като възстановиха лицето му, използвайки 3D модел на черепа му. Те успяха “да го подмладят” с около половин век, за да дадат представа какви са били чертите на Рамзес II в най-славните му години.
След смъртта си през 1213 г. пр.Хр.
той е мумифициран, и тялото му е превозено по Нил до Луксор, където мумията е положена в огромен мавзолей в Долината на царете, наречен от египтолозите KV7.
През 1976 г. в Париж е организирана голяма изложба, посветена на Рамзес II. По този повод френски специалисти отиват в Кайро, за да оценят състоянието на мумията.
От нея се носи смрад и учените разбират, че трябва да се действа веднага, за да бъдат унищожени бактериите.
Египет обаче не разполага с необходимите средства и президентът Ануар Садат дава разрешение мумията да бъде изпратена в Париж. След 7 месеца проучвания тя е
облъчена с гама-лъчи в ядрената централа в Саркле
На 10 май 1977 г. спасената мумия се връща в музея в Кайро. Тя го напуска през април 2021 г. по време на златния парад на фараоните, за да се отправи към последното си убежище в новия Национален музей на египетската цивилизация.
А през 2023 г. дървеният ковчег на великия египетски фараон бе изложен в експозицията “Рамзес и златото на фараоните” в Париж в продължение на няколко месеца като знак на признание за безценната помощ на френските учени.