България загуби един от малкото си синове, които видяха Земята отвъд нейната атмосфера.
На 74-годишна възраст почина генерал-майор Александър Александров, вторият български космонавт и човекът, изпълнил първата цялостна българска космическа научна програма.
Роден на 1 декември 1951 година в Омуртаг, Александров избира небето още като млад.
Завършва военновъздушното училище в Долна Митрополия като летец-инженер и служи в бойната авиация, преди през 1978 година да започне подготовка в Центъра за обучение на космонавти.
През 1979 година той е дубльор на Георги Иванов. Девет години по-късно идва неговият ред да излети.
На 7 юни 1988 година Александър Александров напуска Земята на борда на „Союз ТМ-5“ заедно с Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Корабът се скачва с орбиталната станция „Мир“, а българинът прекарва в Космоса близо десет денонощия.
Мисията
Това не е туристически полет и не е политически жест без съдържание.
Александров участва в мащабна програма с десетки научни експерименти, разработени от български учени в областта на медицината, материалознанието, дистанционното наблюдение и космическото хранене.
В онези дни милиони българи гледат към небето с усещането, че страната им присъства там не като зрител, а като участник.
На борда на „Мир“ Александров носи труда на български инженери, лекари и изследователи, както и самочувствието на държава, решила да надскочи собствените си граници.
След полета той не превръща славата си в спектакъл. Остава свързан с авиацията, науката и подготовката на поколения летци, а името му се нарежда сред редките български имена, записани в историята на човешкото присъствие в Космоса.
Наградите
Александър Александров получава високи български и международни отличия, сред които званията „Герой на Народна република България“ и „Герой на Съветския съюз“, както и орден „Стара планина“.
Днес България изпраща човек, който доказа, че разстоянието между Омуртаг и звездите се измерва с подготовка, характер и смелост.
Александър Александров се завърна от Космоса през юни 1988 година. Сега пое по път, от който никой не изпраща сигнал към Земята.