Древните полетни планове са географски маркери, поставени целенасочено, които са взаимосвързани и ясно видими, изобразени на картата на света.
Но от къде идва това знание за тези специфични линии по земната обвивка?
В Хирфордшир, Англия археологът Алфред Уоткинс забелязал, че структурите в ландшафта изглеждат подредени в прави, непрекъснати линии.
Той твърди, че древното човечество построява паметници и мегалити по цялата Земя и че те са свързани чрез мрежа от прави линии, т.нар. лей линии.
Възможно е да са били и летателни трасета, освен наземни такива.
Уоткинс предполага, че древните паметници са били умишлено поставени по тези „пътеки“ с навигационна цел и може би дори са били използвани като търговски пътища.
Някои от така наречените прави трасета пресичат терени, които са били трудно достъпни и идентифицирани.
Древните цивилизации познавали и пътеките на лей линиите, сравнявани често с акупунктурните меридиани в човешкото тяло.
Те умеели да усилват вече изобилната енергия по тяхното продължение. Северноамериканските индианци ги наричат пътища на духа.
А аборигените в Австралия – песенни линии.
Древните знаели, че когато тези енергии взаимодействат с тях, пътешественикът често изпитвал чувството на засилено самоосъзнаване и духовно центриране.
Днес много автори и изследователи също твърдят, че тези лей линии са магнитни по природа и че очертават линиите на невидимите енергийни полета на Земята.
Перфектното изравняване на тези места със звездите, космоса и други паметници по света е нещо, което не е направено случайно.
Възможно ли е това да е нещо планирано, нещо сложно, което наистина изглежда сякаш не е от този свят? И къде би могла да се крие връзката между лей линиите и вселената?
НП/2018