Част II
Идеята за праисторически Египет, огромни древни съоръжения в Южна Америка, Антарктида и Азия също поставя не малко въпроси. Поради какви причини цивилизацията е изчезнала? Малко са онези, които се осмеляват да изказват догадки относно природата на тези култури и наследените от тях знания. Подозирам, че това е така, защото изводите от съществуващите доказателства са просто фантастични. Звукови вълни, използвани за строителство и дори оръжие. Възможно ли е всичко това да е пред очите ни и да не го виждаме?
Всеки студент теолог знае библейската история за Исус Навин. Като дясна ръка на Мойсей, той бързо си спечелва завидна военна репутация и за това е изпратен да превземе Йерихон, един от най-добре укрепените градове в древността. Докато разузнава целта, Исус Навин среща „Военачалника на Господното войнство”, който му обещава,че ще превземе Йерихон, ако спази следните инструкции.
„Ходете, прочее, около града, всички военни мъже и обиколете града веднъж. Така да правиш шест дни. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата, всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.”
Исус Навин (6:3-5)
Според фолклорните предания само чистите по душа могат да чуят пищенето на прилепа. Както в много други сказания, така и в това има частица истина. Когато остаряваме и вече не сме така невинни, както в детството, високите регистри стават все по-слабо доловими за слуха ни. Писъкът на прилепа е с изключително висока честота и повечето деца го чуват без проблеми, но хората над средна възраст не могат. Дори децата обаче чуват само най-ниските звуци на този писък. Той е основно в ултразвуковите честоти и може да се регистрира само със специални уреди.
В началото на седемдесетте години на двадесети век един зоолог, изследващ прилепите с помощта на подобно оборудване. На път за дома си минава случайно покрай някакви камъни. Това станало на зазоряване. За негово огромно учудване, когато слънчевите лъчи докоснали камъните, уредите регистрират силна ритмична пулсация. И всичко това заради прилепите. Отговорът не закъснява – възможност за преместване на предмети със звук.
Изненадите за учените започват в Тибет. През 1934г. германецът Теодор Илион става един от първите европейци, проникнали на територията на Тибет. След пристигането му във високото плато започнал да наблюдава монасите. Те разположили тринадесет барабана и шест рога по деветдесетградусова дъга около каменна купа. Осем-десет от тях застанали зад всеки инструмент. В центъра на дъгата се строили трима с барабани. Барабаните на двамата отстрани били по-големи от този в средата. От двете им страни застанали монаси с триметрови рогове. Зад тях висели още барабани, включително и два толкова големи, колкото Илион не бил виждал никога.
Те се подредили зад дъгата, като роговете се редували с барабаните, а най-накрая застанали двата огромни барабани. Илион забелязал, че всички барабани са отворени от единия си край и че този отвор е неизменно насочен към каменната купа. През това време пристигнал впряг, теглен от як. На него бил положен каменен блок, който двама монаси с усилия разтоварили и наместили в каменната купа. След това монахът в средата започнал да припява ритмично и да удря малкия барабан. Звукът представлявал толкова отчетливо стакато, че пронизвал мозъка. Роговете подхванали ритъма, а след тях по-големите барабани, които монасите удряли с палки, обвити в кожа. Отначало ритъмът бил бавен, но постепенно се ускорил дотолкова, че звуците се слели в един. Но биенето на малкия барабан се чувало съвсем отчетливо. В продължение на три или четири минути не се случило нищо. След това за огромно изумление блокът в средата на купата внезапно помръднал. Тогава монасите бавно започнали да издигат нагоре барабаните и роговете.
Едновременно с това, сякаш подхванат от невидими ръце, се издигнал и камъкът. Звукът не спирал. Каменният блок се ускорил и полетял по дъгообразна траектория към отворена пещера на 250 м. височина. Когато стигнал до площадката, звукът замрял и той се стоварил на земята. След това впрягът с яка докарал друг камък. Ученият изчислил, че за един час монасите издигат пет блока, а понякога и шест, в зависимост от стройността на организацията.
Смея да твърдя, че именно с такава или подобна технология, работеща с ултразвук са разполагали и строителите на пирамидите. Други са изследванията и теориите за какво са служели пирамидите, дали за електроцентрали, или нещо друго, предстои да разберем. Египет и останалите гигантски обекти, изграждани от древните по цялата планета има не случайно позициониране. Те са съграждани по фантастичен и неразбираем за нас метод. Очевидно древните са разполагали с технологии и оръжия със свръхсила. Почти като в наши дни. Ако погледнем от малко по различна страна на историята и фактите, поднесени ни от нея може и да се изненадаме неочаквано.
Дошло е време човечеството да погледне отвъд границите на познатото и да не спира никога да търси произхода си било той от Марс или от другаде. Видът ни трябва да узнае истинската си история и произход, за да погледне в бъдещето и да продължи развитието си. Ако не го направи, то тогава то е обречено на упадък и самоунищожение.
НП/ от Емануил Чопев