Още през 1896 статия, озаглавена „Чумата на градския шум“, повдига много въпроси и дебати по темата.
Тя подчертава изтощителния и вреден ефект от градските звуци върху слуховия апарат, както и цялата нервна система.
Авторът пише, че „голяма част от медицинските експерти са съгласни с твърдението, че шумът на модерните градове е не само източник на дискомфорт, но и скъсява живота на хората и води до големи здравословни проблеми“.
През 2011 Световната здравна организация стига до подобно заключение.
В доклад на организацията се твърди, че само в Западна Европа на година се губят средно по 1 милион години от живота на хората поради шума от превозните средства.
Експертите казват, че точно както храносмилателната система може да се претовари от захар, мозъкът и нервната система могат да бъдат увредени от шум.
Нашите мозъци са устроени да функционират в естествена среда.
По проучвания на учения Волфганг Бабиш, бивш член на немската „Federal Environment Agency“, непрестанното излагане на градския шум допринася за диабет тип 2, високо кръвно налягане, сърдечни болести и инфаркти.
Силните звуци могат да активират симпатичната нервна система. Това води до повишаване на хормоните, които причиняват стрес, такива са епинефрин и кортизол.
Звук, по-силен от 70 децибела, може да се счита за „нездравословен“.
Това води и до нарушен сън, което още повече допринася за риска от изброените болести.
Как можем да се справим с тези проблеми?
Един от вариантите е да носим тапи за уши.
Слушането на успокояващи звуци като тези на дъжда, шумоленето на листата и морските вълни също спомага нервната система и намалява стреса.
Учени от лабораторията на Волфганг Бабиш, настояват за въвеждането на нови технологични методи за овладяване на звуковото насилие над човек, но те се бавят.
medium.com