Когато сме се родили не сме дошли с наръчник за поведение през живота, но ето някои насоки, които са открити в текстове в старата хинди култура.
„Животът е последователност от уроци, които трябва да бъдат изживени и разбрани.“
Хелън Келър
Ще получите тяло
Независимо дали ви харесва или не, то ще бъде ваше до живот. Запомнете това и си го припомняйте в моменти на злоупотреба с него.
Ще учите по пътя
Животът е едно непрестанно поучително преживяване, в коeто всеки ден предоставя възможности за нови уроци.
Само и единствено по този начин получаваме възможности за навлиане в нови пространства.
Няма грешки, има само уроци
Нашето развитие е процес на експериментиране, проби и грешки. Да научим този урок е лесно.
Състраданието е лекарство за суровата критика към самите нас и към другите.
Прошката е не само божествена, а също така „акт на заличаване на емоционалния дълг“.
Урокът се повтаря, докато не бъде научен
Това, което се проявява като проблем и предизвикателство, раздразнение и неудовлетвореност са още уроци.
Те ще се повтарят, докато не ги видим като уроци и не се поучим от тях. Нашето собствено съзнание и способност да се променяме са основни за изпълнение на това правило.
Като обвиняваме другите хора или обстоятелства за нашите нещастия е бягство или отрицание. Ние сте отговорни сами за себе си и за това, което ни се случва.
Защо уроците нямат край?
Докато сме живи ще има уроци, които трябва да бъдат научени. Учителите от изток съветват да се отдадем на „ритъма живот“ и не се съпротивляваме.
Да сме достатъчно смели, за да можем да признаем слабостите си е задължително условие.
Добре е да бъдем достатъчно гъвкави, за да се адаптираме към света, на които не сме свикнали.
Другите са нашето огледало
Ние харесваме или не харесваме нещо в друг човек, спрямо нашите предпочитания и представи.
Условие за развитие е да сме толерантни и да приемаме другите такива, каквито са. Без да ги съдим.
Себесъзнателна яснота е формула за всеки от нас. Да се стремим наистина да разбираме и да имаме обективна преценка за самите нас, нашите мисли и чувства.
Това, което правим със живота си зависи само от нас
Имаме всички възможни инструменти и източници, от които се нуждаем. Какво ще правим с тях, зависи от нас.
Да поемем отговорност за себе си. Да се научим да „пускаме“ нещата, когато не можем да ги променим.
Не се ядосвайте за нищо.
Отговорът е интуицията
Да вярваме на инстинктите си и вътрешните си усещания, независимо дали ги чуваме като глас или внезапно вдъхновение.
Най-накрая ще забравим всичко това, когато се родим отново с всички тези способности.
По-ранните преживявания водят до този физически свят са далеч от духовната същност, за да станем мнителни, цинични и неуверени.
Тези правила не са команди, те са универсални истини за всички нас.
Когато загубим пътя уповаванието на тях е като компас в открито море.
Източник: Еnlightened Сonsciousness