Съзнание

Къде се крие силата на мисълта и как работи?

Силата на мисълта ни позволява да се почувстваме по-добре, само защото сме повярвали в това. Пропускаме, обаче, че съществува и контрапункт.

Ноцебо е отражение на убеждението, че нещо не ни е наред. Убеждението, че сме в беда или ще пострадаме. Че сме болни или ще се разболеем от нещо.

Мисълта, че никога няма да успеем да постигнем или направим нещо, което желаем. Но колко вредно е това за нашето съзнание, дали си задаваме този въпрос?

Невропластика – науката за редизайн на мозъка

През последните 20 години се научава все повече и повече за човешкия мозък.

Вече можем със сигурност да кажем, че е възможно във всяка възраст да му направим редизайн, като дизайнерите да сме самите ние.

Да, говорим отново за силата на мисълта, но и не само. Ще се спрем на негативната сила на ежедневното оплакване и мрънкане.

Ще обърнем внимание на вътрешните бариери и капани, които сами си залагаме, вярвайки, че ни предстои провал.

Това са все неща от спектъра на невропластиката – термин, изобразяващ способността на мозъка да променя собствения си строеж и функции чрез мисъл и действие.

Силата на Ноцебо

Ноцебо действа идентично с плацебо ефекта.

Когато човек получи захарно хапче, но с уточненията, че то има изключително силни и неприятни странични ефекти, ноцебо спомага той наистина да ги преживее.

Ето до какви изводи е достигнал професор Джон Кели от Харвард. Той е зам.-директор на медицинска програма, която изучава терапевтичните свойства на плацебо:

„Това е силата на въображението. Ако помолите някого да си представи визуална сцена в съзнанието си, може да се види на ядрено-магнитен резонанс, че частите на мозъка, които се занимават с визуализирането, се активират.

Ако кажете на човек да си представи, че извършва някаква физическа активност, ще видите, че се активира тази част от мозъчната кора, която отговаря за движенията.

По същия начин може просто да си представяте, че изпитвате тревога или болка, за да се случи това наистина.“

Етични дилеми

Много лекари вече смятат, че едно от най-големите медицински престъпления е становището, което често се дава на терминално болни: „Остава ви толкова години/месеци живот.“

Практиката установява множество случаи на здрави пациенти, които са получили грешна диагноза, но са възприели поведението и състоянието на болестта, която са им приписали.

След като вече е ясно, че ноцебо не просто се случва, но и се случва често, пред лекарите и медицинските сестри се изправя въпросът доколко вредят, когато уведомяват пациентите си за евентуални странични ефекти или негативен развой на заболяването.

Ако информират пациентите за потенциалните рискове и отрицателните странични ефекти на дадено лечение.

Радиация, химиотерапия, хирургия, лекарства, пациентите може да повярват, че ще получат тези лоши резултати – и това да се превърне в самореализиращо се пророчество.

Но какво се случва в обратната ситуация?

Когато включим в действие активно позитивно поведение и мисъл сякаш дълбоко от нас извира сила за живот невидимите сили се включват в нашето оздравяване.

Медицината е пълна с примери по темата. Но и до днес няма своето официално становище как ние ставаме творци на собственото си оздравяване…

WebMD