Българската православна църква
почита днес паметта на Св.Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Народният култ към Св.Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св.Георги. Широко разпространена е поговорката „Св.Георги лято носи, а Св.Димитър – зима“.
В народния календар празникът
на Св.Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата.
Според поверията в полунощ срещу празника на Св.Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Светецът се възприема като покровител на зимата, студа и снега.
Поверия и обичаи
Народни поверия гласят, че от Димитровден не само започва зимата, но е важно и какъв човек ще прекрачи прага на дома ви.
Извършва се обичаят „полазване“ – ако в къщата влезе първо момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен, имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
На Димитровден празнуват всички с имената
Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита. Обичаят гласи, че на имен ден може да отидете дори и без да сте поканени. За подарък можете да занесете бели цветя, които символизират блага зима.
Едно от поверията гласи, че ако луната е пълна на Димитровден,
то и годината ще е пълна, плодородна, ще има берекет и добра реколта. В някои райони в по-стари времена овчарите хвърляли в кошарите по една тояга.
Ако на следващата сутрин овцете лежали на нея, считало се, че зимата ще е дълга и студена.
По стар обичай се счита, че на този ден жените не работят, не се занимават с домакинска работа, не се шие и плете, за да не се предизвика лош късмет.
Приготвя се празнична и обилна трапеза,
на която трябва да има ястия с месо, овнешко или птиче (кокошка за жените, петел за мъжете), домашна питка, печени ябълки и тиква, варена царевица.
На Димитровден празнуват и дюлгерите, всички строители. След този ден идва времето на сватбите и празниците.
На 26 октомври завършва и традиционният период
от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи.
Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Св.Димитър се нарича още Разпус.