Ноам Чомски: Моделът на пропаганда промива съзнания

Проф. Ноам Чомски е определян като „последният жив гений на XX век“. Новото познание публикува една от култовите му лекции.

В нея лингвистът разяснява модела на пропаганда и обяснява как системните отклонения във функцията на средствата за масова информация работят и предоставя множество примери от техния обхват във външната политика.

Каква е историята на пропагандата и как е била използвана през ХХ век? Как правителството контролира потока на информация в областта на корпоративните медии като Washington Post и New York Times?

И как спектъра на дебатите ограничава гледната ни точка и проектира мнението ни?

От много години ме занимават два проблема

на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация.

Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Сега, в съвременното общество, можете да получите много по-сложно развитие на тези идеи.

Така, например, Райнхолд Нибур, който е много по-уважаван моралист и коментатор на световните дела пише, че рационалността принадлежи на хладните наблюдатели, заради глупостта на обикновения човек, който не следва логиката и причинно следствените връзки, а сляпо вярва.

Тази наивна вяра изисква

да се разработят необходимите измами. Емоционално повлияната свръх опростеност трябва да бъде опора за творците на митове, които да водят обикновените хора по пътя на глупостта на средностатистическия човек.

Това, общо взето се припокрива с мнението на Уолтър Липман, който е бил доайен на американските журналисти. Човекът, създал израза „фабрикуване на съгласие“, като го описва като акт на съзнателна хитрост и неотменен орган на управлението.

Това, по думите на Липман, е полезна революция в практиката на демокрацията.

Причината за това е, отново, глупостта на обикновения човек. Общите интереси, казва той, в много голяма степен се изплъзват от обществените нагласи.

Затова е необходимо масите

да бъдат управлявани само от специална класова прослойка, чиито интереси достигат отвъд частичното. Можете да се досетите кой е част от тази прослойка.

Човекът, който анонсира тези възгледи винаги е част от тази група. Това е написано в книгата „Общественото мнение“на Уолтър Липман, която се появява малко след Първата световна война.

Историята на пропагандата, комисията „Крийл и Едуард Бернайс“

Администрацията на Уилсън създава първата доказана официална пропагандна агенция в САЩ – „Комисията Крийл“. Тя имаше за цел да убеди нежелаещото война мнозинство, че е редно възторжено да подкрепи войната.

В действителност, има редица институционални последствия за целия този период.

Едно от тях беше националната политическа полиция, ФБР, чиято мисия е контрол над мисълта и потушаването на свободата, откакто съществува. Това е основната дейност.

Друго последствие беше огромният растеж на сектора на обществените отношения. Много хора разбраха за възможностите за контрол на общественото съзнание и го превърнаха в слогън на индустрията за връзки с обществеността.

Ноам Чомски: Моделът на пропаганда промива съзнания. ФБР цели смазване на свободата

Тази индустрия контролира общественото съзнание, отново прокламирайки, че има за цел да се образова американския народ в контекста на икономическите факти от живота, за да се осигури по-благоприятен климат за бизнеса и, разбира се, по-доброто разбиране на общите интереси.

Бернайс разработи концепцията за хитро проектиране на съгласие, което, казва той, е същността на демокрацията.

Разбира се, не си направи труда да казва, че има само някои групи, които са в състояние да извършват инженеринг на съгласие. Тези, които имат властта и ресурсите.

Спектър на дебат и неговите ограничения

Да вземем например войната във Виетнам, която беше основна тема за дебат в медийното пространство.

Имаше крайно настроени личности, които казваха, че ако продължим да се борим по-непоклатимо, ако сме по-жестоки, тогава можем да постигнем благородната цел и да защитим Южен Виетнам и свободните му хора от комунизма.

От другата страна на дебата,

застанаха по-умерено настроените, които казаха, че това вероятно няма да проработи, тъй като, тази твърде кървава стратегия ще ни струва много и няма да бъдем в състояние да постиганем благородната цел, да защитим хората на Южен Виетнам от комунизма.

Разбира се има и друга гледна точка, която засяга въпроса защо атакувахме Южен Виетнам.

Да, но тази гледна точка е извън въведения спектър на дебат. Може да сме част от дебата само ако приемем една от допуснатите гледни точки.

И ако проверите медиите през целия този период, както направих аз, не мисля, че може да се намери и едно изключение, било то, дори и статистическа грешка. Това е спектърът и ти трябва да го приемеш.

НП/ По материали на организация „Активисти“