11 септември често е била дата на важни събития. На 11 септември 1978 г. са подписани Кемп-Дейвидските споразумения. На 11.09.1990 г., малко след инвазията на Иран в Кувейт, президентът Джордж Буш-старши държи реч, в която за първи път официално настоява за Нов световен ред. Точно единадесет години по-късно, пак на 11.09. се случват атентатите над Световния търговски център. Това е 23 години след „Кемп Дейвид”. Факт, който подсеща за поредицата романи „Илюминатите” на Уилсън, където върху числото 23 се акцентира като ключово за задкулисните движещи сили.
От 11 септември до края на годината има точно 111 дни. Със споменатите числа и дати са свързани различни окултни фактори. Ислямски терористи никога не биха избрали време на действие посредством номерологията и астрологията, които за тях спадат към „инструментите на Сатаната”. Защо ли? Защото корените им са скрити в учението на Кабала – религиозната „конкуренция” на Исляма.
Терористичният удар срещу Световния търговски център с много голяма вероятност е бил задействан (или най-малкото покровителстван) от някоя тайна служба с намерение да се открие повод за война и да се предприемат стъпки против държави от Близкия изток, които притежават големи петролни залежи или са стратегически важни. За целта са използвани ислямисти, но най-вече за спомагателна второстепенна работа или като марионетки.
Американският адвокат Стенли Хилтън, който представлява 400 семейства на жертвите от атентатите на 11 септември в колективно съдебно дело срещу Буш, Кондолиза Райс, Дик Чейни и Доналд Ремсфелд, отидва по-далеч. В интервю той споделя: „11 септември е бил цялостно планиран предварително. Той е бил операция по нареждане на правителството. Буш лично е разрешил терористичния акт. Той е виновен в държавна измяна и организиране на масово убийство.”
Междувременно по цял свят се повиха книги, които с изключителна критичност разглеждат буквално атентата от 11 септември. Една от тях е на писателя Ерик Хуфшмид Time for Paintful Question („Време за болезнени въпроси”), който задава следните въпроси:
Защо, например терористите, които искат да останат анонимни, ще оставят следи като от току-що преминало стадо слонове? Обикновено след извършване на удар те се обаждат, пропагандират искания, респективно идеологиите си. Обаче не и в случая с Осама Бин Ладен. Терористите са платили с кредитни карти, записали са се при своите авиоинструктори с истинските си имена, оставили са в колата, която са наели в Бостън, един Коран и ръководство по пилотиране на арабски. Макар да са знаели, че никога повече няма да се върнат. Един професионален пилот, който е в състояние да изпълни толкова трудна летателна маневра със сигурност не би изпитвал нужда да чете наставлението преди старта. После медиите съобщиха на 13 септември, че паспортът на един от терористите е бил намерен в развалините. Как е станало възможно това, щом експлоадиращите самолети са предизвикали стопяването на стоманената конструкция? Как един хартиен паспорт е останал неповреден? И то без да се взема предвид, че е крайно невероятно под тонове отломки да се открие паспортът на издирван терорист. Ръководител на терористите изглежда е бил Мохамед Ата.
Още първия час след нападението Буш обявява, че извършителите са ислямски терористи и че всяка страна, която им предостави убежище, ще бъде считана за мишена от САЩ. В този момент за подобно изказване не е съществувало и най-дребно доказателство, но въпреки това Буш прави мълниеностно изявление с толкова голямо световноисторическо значение.
Президентът Буш е видял взривяването на първият самолет преди девет часа
В официалният уебсайт на Белия дом са публикувани две интервюта с президента Буш, в които му се задава въпрос как се е почуствал, когато е научил за атентатите. На 4 декември 2001 г. той дава следния отговор: „Аз седях пред класната стая и чаках да стане време за влизане, когато видях някакъв самолет да се удря в Кулата. И понеже аз самият съм летял, си казах: „Леле, какъв ужасен пилот! Казах и че сигурно катастрофата е чудовищна.”
Нека си представим следното: Президентът на свръхдържавата САЩ вижда как някакъв самолет се блъска в символ на Америка, но спокойно си влиза в класната стая, както е по програма, за да му бъде демонстрирана нова методика на обучение по четене.
Съмнителни финансови сделки – „предизвестие”
На 26 юли 2001 г. някой си господин Лари Силвърщайн подписва нов договор за аренда на двете кули на Световния търговски център. Било му се удало да постигне това при много изгодни условия благодарение на своя австралийско-израелски партньор Франк Лоуи. Лоуи бил приятел на Луиз Айзенберг, ръководител на пристанищната администрация на Ню Йорк – т.е. на държавната институция, притежаваща Световния търговски център. Спекулантът на недвижимата собственост Лари Силвърщайн веднага застраховал целия комплекс на СТЦ за 3,55 милиарда докара, които прибира заедно с други премийни добавки.
Френският автор Тиери Мейсан публикува в своята книга „Инсценираният тероризъм” фотографии от мястото на удара на самолета в Пентагона. На тях той вмъква мащабно изображение на „Боинг”-а и сравнява пропорциите. Размахът на крилете на самолета е приблизително три пъти по-голям от относително тясното място на врязването му. Оспорва се също и твърдението, че са били намерени останките от самолета. Такъв блъскал ли се е изобщо там? Или в този случай са били използвани взривове? Това би обяснило защо самолетът не е бил видян от никого. Но къде е бил тогава онзи „Боинг”, който беше обявен за изчезнал?
Тайните записи на разговорите Буш – Блеър
Тайните документи, публикувани от „Дейли Телеграф”, показват какво е разкрил Буш пред Блеър за своите намерения спрямо Ирак. Президентът казва, че е имал затруднение да започне война, че оттам не произтичат никакви военни заплахи. Буш изтъква, че петролните залежи на Саудитска Арабия били много по-малко от тези на Ирак. По-нататък от документите става ясно, че президентът се опасявал, че живият Садам Хюсеин можел да свидетелства срещу Джордж Буш-старши най-вече във връзка с манипулирането на войната срещу Ирак против Иран. През нея срещу Иран бил използван отровен газ, чийто съставки били произведени от фирмата „Американ Ла Фарж”. Буш- старши бил основен собственик на фирмата по онова време. Директо била Хилари Клинтън.
Компонентът петрол
Петролни концерни от САЩ искат да построят петролопровод през Афганистан и Пакистан до самото Арабско море. Междувременно и в двете страни има правителства, които са готови да сътрудничат на американските концерни. Фирмата, която трябва да осъществи строежа на нефтопровода и вече е направила нужните експертизи, се казва „Халибъртън”. Нейният последен шеф е вицепрезидентът на Буш-младши – Ричард (Дик) Чейни, който при управлението на Буш-баща беше министър на отбраната и по време на петролната война, наречена „Войната в Залива”.
Една по-различна, но изключително интригуваща история представлява „Законът за защита и реформиране на националната икономика”. Профсъюзът на американските фермери подава оплкаване в съда против държавата и немалък брой банки, заради застрашаващи съществуването на фермерите прекратявания на ипотечните договори. Делото стига до Върховния съд на САЩ и през 1993 г. решението е в полза на фермерите. Няколко Американски банки и Федералния резерв са обявени за виновни в противозаконно прекратяване на ипотечните споразумения. Пълният набор юридически стъпки бива дефиниран като закон NESARA, който президентът Бил Клинтън подписва на 10 октомври 2000 г.
Тъй като реформите са много дълбоки, трябва да бъдат изпълнени известни предварителни условия и да се направят някои приготовления. Докато това стане обаче е избран нов президент – Джордж Уокър Буш.
Законът за защита и реформиране на националната икономика съдържа следната много важна промяна в икономическата и финансова сфера: Досегашната парична система на банката на Федералния резерв – Националната банка на САЩ – се признава за противозаконна и трябва да се премахне, като се замени със съкровищно-банкова система, която да е държавна собственост. Интересното е как функционира всъщност ФЕД? „Комитетът а свободния пазар” на федералния резерв произвежда „знаци на Федералния резерв” – т. нар. доларови банкноти. Тези парични знаци след това се предоставят на Правителството на САЩ срещу облигации, които служат като гаранция на ФЕД. Облигациите се съхраняват в определени банки и Резерва, които от своя страна начисляват върху тях съответната годишна лихва. През 1992 г. кръглата сума на облигациите е била вече 5 трилиона долара. И цялото това богатство буквално е „създадено” от Федералния резерв, посредством даване на пари назаем на американското правителство и касиране на високи лихви, а по себестойност е равно на разходите, направени за мастила, хартии и печат.
Доларът не се пуска в обръщение от правителството на САЩ, а от Федералния резерв – обединение на частни банки, което предоставя пари на държавата (в лицето на правителството), като в замяна прибира високи лихви и налага увеличение на данъците.
Това ли е най-голямата измама в историята на САЩ? Безброй са останалите без резултат досега съдебни дела за анулиране на „Закона за Федералния резерв”. Първият, който се опитва да събори властта на Федералния резерв и постанови отмяна на споменатия закон е президентът Джон. Ф. Кенеди. Резултатът е известен – убийство. Някой критично настроен би могъл да възрази, че това е само предположение. Но първата служебна стъпка на неговия приемник Линдън Б. Джонсън е била да прекрати действието именно на този последен президентски акт на своя предшественик.
„На този фон сигурно става ясно, какъв мощен заряд е заложен в „Закон за защита и реформиране на държавната икономика”. От значение не само за банкерите, които държат ФЕД, но и за целия свят.
А сега се опитайте да отгатнете на коя дата е трябвало да стане официланото му анонсиране, последвано от конкретна процедура за изравняване на съществуващия баланс по компютърен път. 11 септември 2001 г. И къде, мислите, че се е намирал компютърния център на „НЕСАРА“ – на първия и втория етаж на Световния търговски център. Нека ви помолим да отгатнете още нещо: Къде, предполагате, че се е помещавал новоизграденият компютърен център „НЕСАРА” за координация на оповестяванията по радиото? Точно в онази част на Пентагона, в която се взривява самолетът“, пише Ян ван Хелзинг.
Влизането в сила на „Закона за защита и реформиране на националната икономика” на 11.09.2001 г. би имал като първа административна последица отстраняването на президента от поста му, а втората би била лишаване от власт на най-богатите фамилии в Америка и на Илюминатите, т. нар. „тайно правителство”.
НП/ по материали на Ян ван Хелзинг