В различните народи и страни съществуват свои обичаи свързани с погребението на човека. Но да поговорим за Тибет.
Тук този ритуал се нарича „Небесно погребение“. Съгласно тибетските вярвания, душата напуска тялото в момента на смъртта, а човекът на всички етапи от живота си трябва да носи полза. Затова − като последно проявление на благо, след смъртта отдават тялото за храна на птиците.
До ден днешен мнозина тибетци смятат обряда „Небесно погребение“ като единствено възможен за себе си.
Изключение се прави само за далай-ламите и панчен-ламите. Техните тела след смъртта се балсамират и покриват със злато.
Ритуала осъществяват на цялата територия, на която живеят тибетци, включително на някои индийски територии. Сред тях е Ладакх или щата Аруначал-Прадеш.
През 1959 година, когато на територията на Тибет се закрепила китайската власт, ритуалът бил забранен.
Но през 1974 година, след многобройни молби на монасите и тибетците, китайското правителство позволило възобновяването на „Небесните погребения“.
Сега съществуват 1100 площадки за провеждането на ритуала. Най-голямата се намира в манастира Дригунг Тил.
„Небесното погребение“ се провежда от специални хора, които наричат рогяпи.
Когато тибетеца умира, поставят тялото му в седящо положение за 24 часа, докато ламата чете молитви от Тибетската книга на мъртвите.
Според местните поверия, молитвите помагат на душата на мъртвия да премине през 49-те нива на бардо (състоянието между смъртта и възраждането).
Рогяпата се моли за душата на починалия.
Три дни след смъртта близък приятел на покойния го отнася на гръб до мястото на погребението.
Рогяпата отначало прави множество нарези на тялото, след което лешоядите свършват основната част от работата, изяждайки цялата плът.
Трупът бива привързан за шията към забит в земята кол, за да не могат лешоядите да отнесат останките.
След това „гробарят“ събира и надробява костите на специален плосък камък.
След раздробяването на костите той смесва надробеното с цампа (ечемично брашно с масло от як) и дава всичко това на птиците.
Тялото се унищожава без следа, в тибетския будизъм се смята, че така на душата е по-лесно да напусне тялото, за да си намери ново.
Тибетците вярват, че всеки поне веднъж в живота си трябва да види обряда на небесното погребение, за да осъзнае мимолетността и ефемерността на живота.
Но еколозите смятат, че древната традиция много вреди на здравето на птиците.
Китайското правителство е обявило намерението си да установи строг контрол над тибетските погребения.
По данните на Министерството за опазване на природата в Китай, в последно време са зачестили необяснимите случаи на смърт на лешояди.
Чиновниците смятат, че това се дължи на отравяне с престояло човешко месо.
Тибетското общество възприе негативно забраната на „Небесното погребение“.
Те смятат, че тези мерки установяват официален контрол над тяхната религия.
НП/Life